О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
Гр.София, 20.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 529/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ф. Е. и И. А. К. срещу Решение № 1972/18.08.2017 г. по гр.д.№ 1399/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в потвърдително-отхвърлителната му част, с която предявените от касаторите искове за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина им А. И. К., настъпила при ПТП на 9 април 2015 г., са отхвърлени за разликите до пълния им размер – от 110 000 лв. до 200 000 лв.всеки. В жалбата на ищците се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно в обжалваната му част по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му в посочената част и уважаване на предявените искове срещу Гаранционен фонд София в пълния им размер. В изложение по чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1, 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд [населено място] – изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на СГС, въззивният съд е приел, че при ПТП на 9 април 2015 г. водачът на лек автомобил „Ауди 80“ А. И. К. е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на своя внук, като деянието е извършено в пияно състояние с 1,95 промила алкохол в кръвта и виновният водач е загинал и наказателното производство за престъпление по чл.343 ал. 4 във вр.с ал.3, във вр.чл. 342, ал.1 НК е прекратено. Към датата на процесното ПТП не е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ за водача на лекия автомобил. Ищците са родители на загиналото дете и попадат в кръга на лицата, легитимирани да претендират неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/61 г.
П. поведение и вината на водача, причинил смъртта на возещия се на предната дясна седалка седемгодишен А. К. са установени от първоинстанционния съд чрез събираните писмени доказателства и неоспореното заключение на автотехническа експертиза. Пострадалото дете е пътувало без предпазен колан, но с оглед изключителната сила на челния удар и предизвиканите от него деформации на купето на автомобила и при използване на предпазен колан биха настъпили същите тежки травматични увреждания, довели до летален край, съгласно заключението на в.л. Ц. В.. Поради необжалването на първоинстанционното решение от ответника в осъдителната му част същото формира сила на пресъдено нещо по основанието на предявените искове и правопораждащите вземанията на ищците факти, квалифицирани по чл.288 ал.1 т. 2 б. „а“ КЗ /отм./.
В процесния случай с оглед мъчителното понасяне и тежко преживяване загубата на малолетното дете, възрастта му /7 години/, близките отношения с двамата родители и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП – 9 април 2015 г. – въззивният съд е приел, че определеният от СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди – по 110 000 лв. за всеки ищец – е справедлив съобразно критерия на чл.52 ЗЗД. Съобразил е и съответните нива на застрахователно покритие, разгледани като отражение на обществено-икономическата конюнктура. Споделил е изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване.
Всички изведени от касаторите правни въпроси в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК са свързани с критериите за определяне конкретния размер на справедливо обезщетение за неимуществени вред по чл.52 ЗЗД, въведени с ППВС № 4/68 г. Зададени са в контекста на оплакването за несъобразяването им в пълнота в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка на всеки задължителен критерий, гарантиращ правилното приложение на принципа на справедливост, поради което са от значение за изхода на спора относно размера на дължимото обезщетение.
Не са налице сочените допълнителни селективни основания за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в отклонение от създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС. Решаващият състав на апелативния съд е взел предвид силната емоционална връзка между ищците и тяхното жизнерадостно, енергично и умно дете, сърдечната атмосфера в семейството, прекъсването на връзката между грижовни родители и дете по нелеп, неочакван и силно стресиращ начин, причинил голямо и неопределимо страдание на ищците, травмата от преживяната житейска трагедия от загубата на малолетното дете в предучилищна възраст, съобразил в достатъчна степен преживените от родителите негативни емоции, включително и след раждането на друго дете, което в известен смисъл би могло да ги върне към обичайния начин на живот, но не намалява болката от смъртта на седемгодишния син.
Отчетена е икономическата конюнктура, която е в основата на осъвременяване на нивата на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“. Конкретните икономически условия към момента на увреждането, намерили отражение в нарастването на лимитите на застрахователно покритие нямат самостоятелно значение съобразно трайно установената съдебна практика по чл.290 ГПК и не са абсолютен критерий за определяне размера на справедливо обезщетение като паричен еквивалент на всички понесени от увредените лица емоционални и психически сътресения. В този смисъл са дадените разрешения в задължителната за апелативния съд практика, обективирана в Решение № 121/9.07.2012 г. по т.д.№ 60/2012 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/2013 г. на ВКС, Второ т.о., Решение № 217/22.12.2016 г. по т.д.№ 3402/2015 г. на Вто.о т.о. на ВКС и мн.др.
Представените от жалбоподателите влезли в сила решения не установяват противоречиви изводи по въпроси от значение за възприетия краен резултат и по приложението на указаните в ППВС № 4/68 г. общи критерии за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
Касаторите не излагат съображения за неточно тълкуване на приложими правни норми, за необходимост от осъвременяване на съдебната практика формирана по непълна, неясна или противоречива нормативна уредба. Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено.
Предвид горното следва да се приеме, че касаторите не установяват наличието на сочените от тях предпоставки за достъп до касационен контрол.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1972/18.08.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, постановено по т.д.№ 1399/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Х. Е. и И. А. К. да заплатят на Гаранционен фонд [населено място] сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: