О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
С. 22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4662 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от К. И. Б. от [населено място], чрез назначения му пълномощник адвокат Д. против определение № 3786 от 11.11.2016г. по в.ч.гр.д. № 4028 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 4.05.2016г. на СОС, с което е върната частната му въззивна жалба с вх.№ 1542/7.07.2015г. срещу определение от 4.05.2016г. по гр.д.№ 864/2914г. на СОС. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, тъй като той след като вече е бил освободен от заплащане на държавна такса,същият въпрос повече не следва да се поставя, поради което желае да бъде отменен обжалвания акт, а делото върнато с указания за произнасяне по подадената въззивна жалба.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос – когато една от инстанциите в гражданското производство е освободила жалбоподателя от внасяне на държавна такса, след представяне на декларация по чл.83 ГПК, освобождаването за всички производства и инстанции ли е? Позовава се на т.12 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и на постановено определение по реда на чл.274 ал.3 ГПК с № 66 от 12.02.2016г. по ч.гр.д. № 136/2016г. на ІV г.о., съгласно което когато съдът „намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава” от плащането на такса „по чл.83 ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата”. /Частният касатор се позовава и на други определения на ВКС, които обаче са или без задължителен характер, или доколкото касаят общите предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса, не са от значение за конкретно поставения въпрос/.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира по поставения въпрос следното :
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК, такси не се внасят от лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът се произнася след като съобрази представените доказателства за имуществено състояние на лицето, семейното му положение, възрастта, здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост и всички други установени относими обстоятелства. Освобождаването от заплащане на дължимите такси е за цялото съдебно производство. Съгласно т.12 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – „искането по чл.83 ал.2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноските в съдебното производство.” Имайки пред вид посочените цитати от т.12 от ТР № 6 и от определение № 66 от 12.02.2016г. по ч.гр.д. № 136/2016г. на ІV г.о., настоящият съдебен състав намира че по поставеният от частният касатор въпрос следва да се отговори положително – когато една от инстанциите в гражданското производство освободи едно лице от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ГПК, освобождаването е за всички инстанции до края на производството.
Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос и противоречивото му разрешаване в постановения въззивния акт,обжалване следва да се допусне, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, приложим с оглед препращащата разпоредба на чл.274 ал.3 ГПК.
В конкретният случай жалбоподателят е предявил искова молба, с правно основание чл.45 ЗЗД, която е върната с определение № 906 от 4.05.2015г. и образуваното производство по гр.д.№ 864/14г.на СОС е прекратено.
Последвала е частна въззивна жалба с вх.№ 1542 от 7.07.2015г., която е оставена без движение за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят е подал на 6.08.2015г. молба за освобождаване от заплащането й, която съдът е оставил без уважение с разпореждане от 29.09.2015г.
Последвала е частна жалба срещу разпореждането за оставяне без уважение на молбата по чл.83 ал.2 ГПК, като молителят отново е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. Тази молба е уважена от СОС, който с определение от 27.10.2015г., след като е обсъдил изискуемите се обстоятелства, примерно изброени в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК, е освободил К. Б. от заплащане на дължимата такса по подадената частна жалба. При разглеждане на последната САС с определение № 3261 от 20.11.2015г. е потвърдил разпореждането от 29.09.2015г.
По частната въззивна жалба с вх.№ 1542 от 7.07.2015г. отново са дадени указания за внасяне на държавна такса с разпореждане от 16.03.16г. и след като не са изпълнени, с разпореждане от 4.05.2016г., същата е върната.
Срещу връщането на частната въззивна жалба е подадена частна жалба, която също е оставена без движение за внасяне на държавна такса.
Последвало е ново искане за освобождаване от заплащането й, което е уважено от СОС – с определение от 22.08.2016г., съдът след като отново е обсъдил изискуемите се обстоятелства, примерно изброени в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК, за втори път е освободил К. Б. от заплащане на дължимата такса по подадената от него частна жалба.
Със сега обжалваното определение № 3786 от 11.11.2016г. по в.ч.гр.д. № 4028/2016г., Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 4.05.2016г. на СОС за връщане на частна въззивна жалба с вх.№ 1542/7.07.2015г., приемайки че дадените указания за внасяне на такса не са изпълнени и че съдът вече е постановявал отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Имайки пред вид отговора на поставеният от жалбоподателя въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд неправилно не е съобразил, че в хода на производството жалбоподателят вече двукратно е бил освобождаван от заплащане на държавна такса. При положение, че по делото не е установено да са настъпили промени в релевантните обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК, съдът е следвало да отчете факта, че след като молителя веднъж /макар и в производството по обжалване/ е освободен от задължението да заплати държавна такса, то освобождаването е за всички инстанции и до края на производството такса не следва да бъде изисквана. Изложеното налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за администриране на подадената частна въззивна жалба с вх.№ 1542/7.07.2015г.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частна касационна жалба, подадена от К. И. Б. от [населено място] [улица] вх.Д ап.16 против определение № 3786 от 11.11.2016г. по в.ч.гр.д. № 4028 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 3786 от 11.11.2016г. по в.ч.гр.д. № 4028 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 4.05.2016г. на СОС за връщане на частна въззивна жалба с вх.№ 1542/7.07.2015г и
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за администриране на частна въззивна жалба с вх.№ 1542/7.07.2015г. срещу определение от 4.05.2016г. по гр.д.№ 864/2914г. на СОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :