О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №803/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Я. срещу решение №424 от 16.11.2017г по гр.дело № 622/2017г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение №371 от 19.06.2017г на Хасковски РС , уважил изцяло иск на [фирма]- Хасково по реда на 422 от ГПК ,във вр чл. 45 ЗЗД ,във вр чл.37 от Наредба №4/2004г. за признаване на установено ,че ответникът Д. Д. Я. дължи сумата 6624 лв , начислена такса вода на основание чл. 37,във вр. чл.35,ал.6 от Наредба №4/2004г на МРРБ . Въззивният съд на свой ред е приел в обжалваното решение че вземането на ответното ВиК дружество съществува в установения размер.
В хода на производството пред настоящата инстанция касаторът е починал и на основмание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон: Д. Д. Я., Д. Д. Я. и Д. Д. Я. , всички представлявани от адв.М. Г..
В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на решението , тъй като съдът е разгледал основание по чл. 45 ЗЗД , което не е предявено , ищецът е сезирал съда с иск по 422 във вр чл. 415 ГПК , т.е предявен е установителен иск. Решението се оспорва като постановено в нарушение на съдопроизводствени правила ,неправилно,необосновано,основано на недопустими свидетески показания относно правото на собственост и необосновано.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква чл. 280 , ал.2 ГПК (изм. ЗИД ГПК ,ДВ бр.86/2017г) . Формулират се два въпроса във връзка с допустимостта на иска : може ли районния съд да приеме с решението друга правна квалификация , различна от тази в доклада по чл. 146 ГПК , без да е налице изменение на иска ; допустимо ли е въззивният съд с решението си да приеме друга правна квалификация на иска , различна от тази в доклада по чл. 146 ГПК , без да е налице изменение на иска, при положение че потвърждава решението и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По евентуалните оплаквания за неправилност на решението са поставени въпроси,според защитата в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, формулирани в следния ред :
Може ли съдът да основе решението си за наличие на собственост на недвижим имот на свидетелски показания ,дадени извън случаите по чл. 587ал.2 ГПК ,когато съгласно чл.164 ал.1 ГПК свидетелски показания не са допустими и по делото е приет писмен документ за собственост –договор за доброволна делба
Има ли качеството на потребител лице ,което не е собственик , ползувател или държател на имот в който е установено незаконно присъединяване към водопроводната мрежа .
Какви са изискванията за наличие на субект на незаконно присъединяване към водопроводната мрежа
Какви са критериите за наличие на обект – съоръжение на незаконно присъединяване към водопроводната мрежа, следва ли съоръжението да е работещо .
Може ли съдът да разпредели доказателствена тежест между страните без да посочи конкретни факти и обстоятелства ,подлежащи на доказване.
Въпросите се свързват с основанието на чл.280 ал.1т.3 ГПК поради това ,че обуславяли крайното решение на съда. Изтъква се приложното поле на чл.280 ал.2 ГПК , без да е посочено кои фактически или правни изводи на съда според касатора са очевидно неправилни .
След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросите от процесуално естество , изразяващи довод за недопустимост на решението имат еднозначен отговор, даден с приемането на ТР №1/2013г ОСГТК.Правната квалификация е дейност на съда по прилагане на материалния закон ,не е свързана с предпоставките за допустимост на решението. Правната кварлификаця се посочва и подлежи на преценка в решението както от първоинстанционния така и от въззивния съд , когато разглежда спора по същество , т.е подлежи на преценка при решаващата дейност.Несъответствие на дадената в решението квалификация с тази в доклада по чл. 146 ГПК няма. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка допустимо ли е обжалваното въззивно решение ,тъй като изтъкването от съдилищата на реда по чл. 422 във вр чл. 415 ГПК не е квалификация на материалноправното основание на вземането , което е предявено за установаване .Както първоинстанционният ,така и въззивният съд в случая са възприели една и съща материалноправна квалификация позовавайки се включително на общата норма на 45 ЗЗД при деликтната отговорност за случай ,попадащ в хипотезата на чл.37 във вр.35,ал.6 чл. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (ДВ, бр.88 от 2004 г.) Така съдилищата са приложили материалния закон към установените факти и на основание извода от тях ,че именно ответникът е собственик на таванското помещение в сграда етажна собственост ,след като към него ,макар и не в границите на самото помещение, а в друго принадлежащо към имот на ответника таванско помещение е изградено незаконно присъединяване към водоснабдителбната система. Така въззивният съд е приел иска за доказан по основание в съответствие с указанията по Решение № 115 от 18.02.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2007 г., ГК, V г. о , решение № 320/14.07.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 231/2010, и № реш. № 124 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о., на ВКС , част от които постановени по реда на чл. 290 ГПК .В тях е указано че основанието на иска е обезщетение за вреди и че незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител),така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай това лице дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред. В наредбата е уреден начинът на определяне на обезщетението,когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно – както при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди,така и при извършването на незаконно присъединяване , както в случая .
Горното правно разрешение е обусловило и решаващите съображения на въззивния съд, поради което формулираният въпрос има ли качеството на потребител лице, което не е собственик, ползувател или държател на имот, в който е установено незаконно присъединяване към водопроводната мрежа,не е от решаващо значение за търсената с иска отговорност, още повече когато съдът е приел за установена по делото и собствеността , и ползването , и незаконното присъединяване .
Процесуалният въпрос в оспорване на възможността съдът да основе решението си на свидетелски показания, когато прави извод ,че ответника е собственик , се поставя неотносимо по делото. Приет и съобразен в решението ,като писмено доказателство, е титулът за собственост на ответника – договор за доброволна делба от 14.09.1989г., според който Я. притежава в таванския етаж на сградата таванско помещение от 40 кв.м , така и таванско складово помещение ,принадлежащи( доколкото не се установява друго) към получения в дял от него ІІ етаж от сградата – етажна собственост,за който няма спор,че е надлежно водоснабден. Преустроения вид и ползване на тези помещения , констатиран с протокола от 12.06.2014г по чл.37, ал.3 от Наредбата , както и от вещото лице инж. И. , назначен по делото , може да се установява с посочените доказателствени средства, именно поради това са допуснати и дгласни доказателства , включително на ответника по делото .Въззиният съд е изтъкнал по отношение на гласните доказателства, че противоречие относно обстоятелството какво представляват помещенията на тавана ,кой и при какви обстоятелства е дал достъп до тях при съставянето на констативния протокол от 12.06.2014г , за какво е било ползвано помещението с водопроводно отклонение (настанен наемател) и от кого и кой е собственика му (ответника ), няма по делото .
Не отговаря на общия критерии за допускане до касационно обжалване и формулираният въпрос може ли съдът да разпредели доказателствена тежест между страните без да посочи конкретни факти и обстоятелства,подлежащи на доказване. Въпросът не засяга процесуалните задължения на въззивната инстанция в случая . Първоинстанционният съд в доклада е дал общото указание на ответника ,че следва да докаже възраженията си В отговора на исковата молба ответникът не се е ангажирал с твърдения за положителни факти. Поддържал е ,че не е извършил незаконно присъединяване, че не е собственик на таванското помещение,за състоянието на което е съставен констативния протокол,а самият протокол е съставен в негово отсъствие и без негово участие , поради това неистински.В съдебно заседание е уточнено ,че се оспорва само съдържанието му .Ответникът е представил писмено доказателство на кои обекти в сградата е собственик , което е прието и обсъдено. На ответника са допуснати поисканите свидетели , които са разпитани в о.с.з. на 25.05.2017г за фактически обстоятелства , свързани с ползването. Като въззивен жалбоподател,касаторът не е изтъкнал процесуални нарушения по допускане на доказателствата или в доклада, а е поддържал възражението си ,че не ползва въпросното помещение в сградата и не е негов собственик , т.е отрицателни факти , поради което и въззивният съд не е давал разрешение на поставения правен въпрос в рамките на въззивния процес .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3г по третият и четвъртият от въпросите в изложението ,тъй като отговор на същите е даден с в реш. 131/2011г гр. дело № 223/2010 г. ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК.
Всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването и не по нормативно установения ред,е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от МРРБ, нови водопроводни отклонения се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ. Техническа документация за таванския си имот и водостабдяването му ответникът не е представил и не твърди да има , а присъединяването към водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване; сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание противоправно деяние. От констативния протокол , разпита на съставилите го длъжностни лица и заключението на вещото лице по делото е установено ,че водата е прихваната не от обект собственост на ответника в същата сграда(втори етаж), а от водопреносен щранг в сградата, който е без общ , или индивидуален водомер , като по този начин е разходвана неотчитана вода, за която не е заплатено на дружеството . Не е заявена и откривана партида, не са представени в указан срок документи за водоснобдяване на обекта (водопроводното отклонение или захранване съгласно проект) ,поради което ищцовото дружество е констатирало „противоречие” с условията по наредбата .
По въпроса са субекта, на който може да се търси отговорност на незаконно присъединяване, е налице установена практика на ВКС ( по реда на чл. 290 ГПК ) Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по формулирания в тази връзка правен въпрос .
Приложима е съдебната практика ,обективирана в Решение № 4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК , според което: “ не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите , физическите въздействия върху водомерите (или е изпълнил незаконното открлонение) и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения , а ответникът има това качество , предвид законното водоснабдяване на останалите свои обекти в същата сграда ,за които има открита партида и е налице договор при общи условия . Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете форми на вина – умисъл или небрежност – като вината се предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед на това, в тежест на потребителя е да установи, че въздействието върху пломбите или водомера е настъпило в резултат на обективни причини /напр. природно бедствие и пр./ като последното не го освобождава от задължението да уведоми своевременно ВИК оператора за установените повреди и неизправности.“
На втория формулиран въпрос в изложението също е даден отговор в практиката на ВКС, освен това във въпроса се съдържа условие , обратно на установеното по делото . По сходен случай е постановено решение № 124 от 09.04.15 г. на ВКС по гр. д. № 4703/14 г., ІV г. о., според което незаконното присъединяване към водопроводните и канализационни системи може да бъде осъществено както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество – тоест, лице което има качеството на потребител ,както е в конкретния случай , така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай това лице дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред.
Според цитираната съдебна практика на ВКС, в чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/20004 г.е уреден начинът за определяне на обезщетението,когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно при извършване на незаконното присъединяване. По приетата в чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/04 г. формула може да бъде определено само максимално възможното количество ползвана вода. Това максимално възможно количество ползвана вода може да бъде основа за определяне размера на дължимото обезщетение при виновно и противоправно поведение на ползвател, тъй като нормата има санкционен характер ,включително за вина под формата на небрежност. исковата сума се начислява на самостоятелно , на основание на подзаконовия нормативен акт.
Отговор е даден и в реш. 131/2011г по гр. дело № 223/2010г. , ІV г.о на ВКС, според което „всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването и,не по нормативно установения ред , е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г.нови водопроводни отклонения се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ.Присъединяването към водоснабдителната система се извършва последователно чрез:предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване; сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание противоправно деяние„ .
Също така , разпоредбата на чл. 11 ал. 4 от Наредба №4 от 14.09.2004гизисква при сгради етажна собственост всеки потребител да постави индивидуални водомери,след общия водомер. При констатирано нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 т.4 от Наредба № 4/2004г.,според която потребителите са длъжни не само да поставят водомери , но и да съхраняват целостта на пломбите на водомерите(поставени от операторите) и да не допускат неупълномощени от оператора лица, в т.ч. и лично , да извършват каквито и да са дейности по водопроводната система на имотите си , се касае за действия ,по последици идентични с тези от незаконно присъединяване и с оглед на това от нарушителите се носи предвидената в чл.37 от посочената наредба отговорност – за обезщетяване на причинените на ищцовото дружество вреди до стойността на количеството вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен ако се докаже, тежестта за което е на ответника , че периодът е по-малък (реш. №72/2011г по гр. дело № 604 / 2010г. , ІV г.о ) Ответникът, обжалвал въззивното решение е адресат и на тази нормативни изисквания , в посоченото качество на потребител ,тъй като безспорно притежава водоснабдени обекти в същата сграда, на които е етажен собстевник. От документа за собственост който е представил е направен и извода ,че помещенията в които е констанирано нарушението са принадлежащи към жилището му и следват неговия вещноправен режим . В Протокола, приложен по настоящето делото и обсъден решаващо от съда има пряка констатация за изграждане на незаконното отклонение от водопроводната мрежа и макар да е бил поставен водомер , той не е бил пломбиран .
Следва да се добави ,че съображения за относимост на въпросите към критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касация поначало липсват в изложението.Съгласно задължителните за съдилищата постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото : когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена -предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допустимост на касационното обжалване , за да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите , чрез принос в тълкуването .
Не е налице и основание по 280 , ал.2 ГПК за допускане на решението до касационна проверка, предвид съдържанието на въззивното решение. До изложените свои фактически изводи, съдът е достигнал при анализ на събрани по делото доказателствата с участие на страните, приложимото право се съдържа в нормите , изтъкнати в решението , като е съобразена формираната по приложението им практика на ВКС, която е трайно установена. Очевидна неправилност , като квалифицираща степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на относима императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл,не са приложени основополагащи а съдопроизводствотопроцесуални правила , а също и когато се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически , опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда. След като квалификацията на иска е съответна , за да е налице очевидна неправилност на фактическите изводи на съда трябва да съществува грубо нарушение на формалната логика в изтъкнатия по-горе смисъл и то да е видимо от мотивите на съдебното решение, а това не се констатира от ВКС в настоящия случай .
Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата ,установени в размер на 750 лева (преведени по банков път , на упълномощен адвокат) ,за правна защита .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №424 от 16.11.2017г по гр.дело № 622/2017г. на Хасковски окръжен съд
Осъжда Д. Д. Я., Д. Д. Я. и Д. Д. Я. да заплатят на [фирма]- Хасково сумата 750 лева разноски в производството .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .