3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 23.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2059 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК /редакция преди изменението със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015г./ във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. от [населено място] срещу определение № 4028 от 14.05.2015г. по в. гр. дело № 3626/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав, с което е върната касационна жалба № 11651/20.04.2015г. на Б. Д. Б.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че в касационната жалба като касационно основание е посочена разпоредбата на чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК, а след дадените указания посочените нередовности са отстранени с молба вх. № 13952/13.05.2015г. Релевира доводи, че независимо от обжалваемия паричен интерес от 5 000 лв., правните изводи на съда са погрешни и опорочени, същите не съответстват и са в пълно противоречие с действителната фактическа обстановка и обстоятелства, като решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Ответникът М. В. К. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба на Б. Д. Б. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК като недопустима, Пловдивски окръжен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като същото е постановено по иск с цена до 5 000 лв.
Обжалваното определение е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010г. и преди изменението със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. С въззивното решение – предмет на върнатата касационна жалба, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Б. Д. Б. срещу М. В. К. иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 183 ЗЗД, във връзка с чл. 27 и чл. 45 ЗЗД за установяване на съществуване на вземане в размер на 3 594 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата 72 лв. – разноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Делото е гражданско, тъй като заявената претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до договор за покупко-продажба на лек автомобил между страните – физически лица. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 5 000 лв. Поради изложените съображения и с оглед факта, че касационната жалба е подадена на 04.06.2015г., не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Доводът на частния жалбоподател, че в касационната жалба като касационно основание е посочена разпоредбата на чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК, а след дадените указания посочените нередовности са отстранени с молба вх. № 13952/13.05.2015г., е ирелевантен, тъй като въззивният съд е върнал касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение, а не поради неотстраняване в срок на нейните нередовности.
Доводите, че правните изводи на съда във въззивното решение са погрешни и опорочени, същите не съответстват и са в пълно противоречие с действителната фактическа обстановка и обстоятелства, и оплакването за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към въззивното решение, но са неотносими към определението – предмет на настоящата частна жалба. Преценката дали са налице твърдените касационни основания по чл. 281, т. 1, 2 и 3 ГПК се извършва в касационното производство, ако касационната жалба е допустима и бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивната инстанция при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Направените от частния жалбоподател оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение не могат да обусловят извод за обжалваемост на решението на въззивния съд, постановено по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника за настоящото производство не се присъждат поради това, че не са поискани и не са налице данни, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4028 от 14.05.2015г. по в. гр. дело № 3626/2014г. на Пловдивски окръжен съд, 14 гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.