О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 24.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3850 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №84 от 12.03.2014г. по в.гр.д.№16/14г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение №296 от 21.11.13г. по гр.д.№23/13г. на Девинския районен съд, в частта, с която А. М. Ж. е осъден да заплати на А. Ж., В. Т., З. О., Н. С. и Р. М. по 2830,84лв. за уравнение на дяловете в допуснатия до делба недвижим имот, както и К. М. О. да заплати на същите съделители по 3563,36лв. за уравнение на дяловете.
Въззивният съд е приел, че след като А. Ж. и К. О. получават реални дялове от допуснатата до делба жилищна сграда, те следва да заплатят на останалите съделители в срока по чл.349, ал.5 ГПК парични суми за уравнение на дяловете според квотите, при които е допусната делбата. Извършените от тях подобрения в имота са им присъдени с първоинстанционното решение, което не е обжалвано в тази част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Ж. и К. О.. Те поддържат, че през 1965-1966г. процесната сграда е била в груб строеж и е струвала около 700лв. Всички довършителни работи в сградата и подобренията в нея са извършени от двамата, с техен труд и материали, поради което присъдените суми за уравнение на дяловете представляват неоснователно обогатяване за другите съделители. Освен това въззивният съд не извършил компенсация между сумите за уравнение на дяловете и присъдените суми за подобренията в имота.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. Допустимо ли е извършване на компенсация между задълженията на страните в делбеното производство за уравнение на дяловете от една страна и от друга страна – за заплащане на подобренията в имота.
2. Към кой момент слeдва да се оцени имотът, предмет на делбата, респ. коя цена на подлежащия на делба имот е определяща при възлагане в дял и уравнение на дяловете.
Ответниците в производството А. Ж., З. О., Н. С. и Р. М. оспорват жалбата и претендират разноски за касационното производство. Считат, че въззивният съд не се е произнасял по поставените правни въпроси. Въпросът за подобренията не е стоял пред въззивния съд, тъй като в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. По втория въпрос имало трайно установена съдебна практика. Освен това – след като жалбоподателите са получили в дял процесния имот, те дължат по силата на закона парично уравнение на дяловете на останалите съсобственици.
Ответницата В. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос – дали е възможна компенсация между задължението за уравнение на дяловете и насрещното вземане за подобрения се поставя за първи път в касационната жалба, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. До приключване на делото във въззивната инстанция жалбоподателите не са направили възражение за прихващане и въззивният съд не се е произнасял по този въпрос. Въпросът не е определящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Това изискване в настоящия случай не е налице, поради което по поставения въпрос не може да се допусне касационно обжалване.
По втория въпрос има формирана задължителна практика на ВКС – т.12 на ТР №1/19.05.2004г. по т.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС, според която действителната пазарна оценка на делбения имот се определя към момента на постановяване на решението за извършване на делбата. Въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС. Не е в съответствие със закона искането на жалбоподателите, направено във въззивната инстанция, делбеният имот да се оцени според състоянието му към 1965 – 1966г., т.е. в груб строеж и това да е сумата, по която да се определя уравнението на дяловете. Съществува друг ред за оценка на подобренията в имота и жалбоподателите са се възползвали от този ред, като във втората фаза на делбата са предявили частични претенции за заплащане на извършените от тях подобрения. Наличието на задължителна практика по поставения въпрос, при липса на основания за промяната и, изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ответницата Р. М. М. следва да се присъдят направените разноски в размер на 400лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.05.2014г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 12.03.2014г. по в.гр.д.№16/14г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. М. Ж. и К. М. О. от [населено място], [община], област С. да заплатят на Р. М. М. от [населено място] сумата от 400лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: