О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 25.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 391 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. М. и Н. К. Н. против определение № 141 от 20.06.2011г. по гр.д.№ 239/2011г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба, озаглавена “молба за отмяна на постановено неприсъствено решение” от М. Н. Н., В. К. М. и Н. К. Н.. Против определение от 26.03.2008г. по гр.д.№ 1030_2007г. на Ямболски РС за прекратяване производството по делото.
Навежда се оплакване за нарушение на процесуалните правила – чл. 133 от новия ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
Данните по делото са следните: Гражданско дело № 1030/2007г. е образувано по искова молба за делба, подадена на 08.06.2007г. – при действието на отменения ГПК. С влязло в сила решение от 12.07.2007г. е допусната делба на земеделски имоти, останали в наследство от В. К. Н. между Г. В. П. и Н. В. С. с квоти по 1/3 ид.ч. и В. К. М. и Н. К. Н. с квоти по 1/6 ид.ч. В хода на втората фаза е съставен разделителен протокол, изпратен на страните по делото. С влязло в сила решение от 12.02.2008г. /при действието на отменения ГПК/ е обявен за окончателен предявения разделителен протокол. То е влязло в сила на 04.03.2008г. Страните са били редовно призовани за съдебното заседание на 26.03.2008г. за теглене на жребий. Явили са се само съделителките П. и С.. За неявилите се съделители съдът е теглил служебно жребий и поради изчерпване предмета на спора, производството е прекратено. Не явилите се страни са уведомени за това определение на 07.04.2008г.
На 12.04.2011г. от името на жалбопоадтелите и трето лице за спора М. Н. Н. е постъпила “молба за отмяна на постановено неприсъствено решение”, постановено на 26.03.2008г., която съдът е квалифицирал като частна жалба против определението за прекратяване. Оставил я без разглеждане, тъй като по делото не е постановено неприсъствено решение, а и защото към датата на подаването й е изтекъл срока за обжалване.
На 26.03.2008г. е постановено само определението за прекратяване. На тази дата няма постановено решение. Подадената “молба за отмяна на постановено неприсъствено решение”, разгледана като частна жалба против определението за прекратяване действително е недопустима, защото това определение е влязло в сила години преди подаването на тази молба – на 15.04.2008г.. Определението за прекратяване на делбеното производството поради изчерпване на предмета му също не е неприсъствено решение. Правилно съдът е отбелязал, че цялото делбено производство се е развило по отменения ГПК, който не урежда института на неприсъственото решение. Затова е неприложима нормата на чл. 240 от ГПК, на която се позовават жалбоподателите, считайки я за по-благоприятна за тях.
Представената “молба за отмяна на постановено неприсъствено решение” е недопустима и като молба по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. Саморъчното завещание на което се позовават молителите е било представено като доказателство и предмет на обсъждане по гр.д.№ 906/1996г. на Сливенски РС между същите страни – наследници на В. К. Н., видно от мотивите на решение от 22.06.1999г. Следователно то е било известно на молителите по време на делбения процес, а молбата е подадена три години след влизане в сила на определението за прекратяване, т.е. тримесечния срок по чл. 305, т.1 от ГПК е изтекъл към момента на подаването й.
Доводите в частната жалба, по която е образувано настоящото дело за противоконституционост на нормата на чл. 133 от ГПК са неотносими към повдигнатия спор. Противоконституционност на законови норми може да установява само Конституционния съд. С Решение № 4 от 16.06.2009г. по дело № 4/2009г. /ДВ бр. 47/23.06.2009г./ КС е отхвърлил искането за противоконституционност на чл. 133 от новия ГПК. Нормата е изменена по-късно със ЗИДГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г. Тази норма, както и изобщо новия, сега действащ ГПК не намира приложение към приключилото делбено дело.
Подадената “молба за отмяна на постановено неприсъствено решение” е недопустима както като частна жалба, защото е просрочена и по делото не е постановено неприсъствено решение, така и като молба за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 141 от 20.06.2011г. по гр.д.№ 239/2011г. на Ямболски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: