4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2465/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2028/7.12.2015г. по гр.д.№ 2506/ 2015г. на Варненски окръжен съд ищецът Д. С. С. е признат за собственик на 1/5 ид.ч. от ПИ № 10135.2560.306, ведно с част от сградата, построена в имота и лятна кухня с тоалет в дъното на двора, находящи се в [населено място] [улица], № 1, а ответникът П. С. К. е осъден да му предаде владението на имота и да преустанови действията, с които му пречи да го ползва, като му предостави ключове от входната врата на двора и на сградата и достъп за преминаване през стълбището на партерния етаж. Ответникът е осъден и да заплати обезщетение от 3296, 85 лв. за лишаването на ищеца от ползването на имота за периода от 6.06.2009г до 6.06.2014 г., като е прихваната стойността на извършените подобрения в размер на 2160 лв.
Ответникът П. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа на първо място, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, с която имотът не е индивидуализиран и не са представени скици за него. Признава, че ползва само една стая от обекта, но със знанието и съгласието на ищеца по силата на неформален договор между тях, който не е прекратен. Обжалва и размера на обезщетението, като претендира по-висок размер на признатите подобрения, предмет на възражението му за прихващане.
Правните въпроси, по които касаторът иска да се допусне касационно обжалване, са формулирани по следния начин: 1. Уважаването на иск за собственост предпоставя ли доказване на всички обстоятелства, посочени от ищеца като пораждащи правото му на собственост и ако ищецът сочи предоставянето за ползване на ответника на целия имот, състоящ се от няколко обекта, необходимо ли е да има пълно доказване, че именно всички обекти са били предоставeни за ползване, а не само един от тях ? 2. Следва ли при иск по чл.59 ЗЗД да се посочва обезщетение за всеки от отделните обекти или е достатъчно посочване на една обща претенция и дали приемането й в този вид от съда се явява съществено процесуално нарушение? По възражението за прихващане със стойността на извършените подобрения в имота не е формулиран правен въпрос, въпреки обжалването на въззивното решение и в тази част.
Касаторът твърди, че по посочените въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, представена от цитираните в изложението решения- ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, т.4, р. № 126/ 9.02. 2010 г. по гр.д.№ 4975/ 2008г., ІІІ г.о., р № 2419-60- І г.о., р.№ 2536-66-1 г.о., р.№ 594 от 4.12. 2009г. по гр.д.№ 3193/2008г., ІІ г.о. ВКС.
Ответникът Д. С. / ищец по първоначалното дело/ оспорва жалбата, както и основанията за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Видно от нот.акт № 94/ 92г. ищецът е собственик по дарение от своята майка на жилище в [населено място], състоящо се от една стая в партерния етаж, една стая сутеренния етаж, със самостоятелен външен вход и лятна кухня с тоалет в дъното на двора, както на 1/5 ид.ч. от дворното място. Имотът е обособен като самостоятелен дял –жилище, по силата на делба и възлагане по реда на чл.288, ал.2 ГПК / отм./ през 1988г. Със свидетелски показания и с оглед признанието на ответника е установено, че той ползва стаята, намираща се в партерния етаж на сградата, както и че държи всички обекти, принадлежащи на ищеца, поради което последният няма достъп до тях. Тези обстоятелства са обусловили уважаване на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, както и по чл.59 ЗЗД относно ползването на стаята на партерния етаж.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси не обуславят допустимост на касационното обжалване.
Д. за евентуална недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба е неоснователен. Видно е от доказателствата по делото, а и страните не спорят, че претендираният от ищеца обект на правото на собственост е достатъчно индивидуализиран както според начина, по който е описан в нотариалните актове, удостоверяващи собствеността върху имота, така и според представената извадка от кадастралната карта и кадастралния регистър, а също и от заключението на съдебната експертиза. При тези данни не съществува обоснована вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо, респ. да е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата по т.1 от ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По правния въпрос, свързан с иска по чл.108 ЗС, също не е налице основание за допускане на обжалването. Въпросът е предпоставен от твърдението на касатора, че не ползва целия имот, а само една от стаите- тази на партерния етаж, и то по устно съгласие с ищеца, но това фактическо твърдение не е възприето от съда, който изгражда изводите си на базата на останалите доказателства по делото, сочещи че ответникът държи целия имот без основание и препятства достъпа на ищеца до него. Касационната инстанция проверява предпоставките за допустимост на обжалването само по правните въпроси, разрешени от въззивния съд, а не проверява правилността на фактическите му констатации, до които е достигнал, обсъждайки доказателствата по делото. Тази дейност на въззивния съд може да даде основание за допускане на обжалването само когато е осъществена в противоречие със съдебната практика по правния въпрос за правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, но в случая не се установява такова противоречие, тъй като съдът е процедирал в съответствие с тези си задължения.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория правен въпрос, поставен във връзка с решението по чл.59 ЗЗД.
Тук на първо място следва да се посочи, че въпросът е поставен неточно и в разрез с приетото от съда, който е присъдил обезщетение само за ползването на стаята в партерния етаж, така че твърдението за нередовност на исковата молба, в която е поискано общо обезщетение за всички обекти, принадлежащи на ищеца, е без значение както за допустимостта на постановеното решение, а също и въобще за допустимост на касационното обжалване.
Цитираните в изложението решения на отделни състави на ВС и ВКС също не сочат на противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси. Въззивното решение е съобразено с р.№ 2419-60-І г.о., р.№ 2536/66г.,І г.о. и р.№ 126/ 9.02.2010 г. по гр.д.№ 4975/ 2008г на ВКС, І г.о., които разглеждат трите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Р. № 398 / 6.08. 2014г по гр.д.№ 1933/ 2013г, ІV г.о. е несъпоставимо с настоящия казус, тъй като по него искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен, защото е установено, че ответникът не е ползвал имота, докато в случая и самият касатор не отрича, че е ползвал стаята, за която е присъдено обезщетение. Р.№ 594/ 4.12. 2009г. по гр.д.№ 3139/ 2008г. на ІІ г.о. е посветено на разграничението между владелец и държател и придобиване по давност на имота от владелеца- въпроси, които не стоят по настоящото дело.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2028/7.12.2015г. по гр.д.№ 2506/ 2015г. на Варненски окръжен съд.
Осъжда П. С. К. от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.14 да заплати на Д. С. С. от [населено място] , [улица], № 10, вх.А, ап. 6 разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 3700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: