O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 26.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3570 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7013/ 24.07.2018 г. на ЕС на сграда Д – „Б. Х.“ към aпартаментен комплекс „Т. К.“ – [населено място], представлявана за нуждите на процеса от адв. Д. К., срещу определение № 280 от 29.06.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. № 2311/2018 г., с което, след като е оставена без разглеждане, производството по частна касационна жалба срещу определение № 2074 от 11.04.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по ч. гр. д. № 165 / 2017 г. е прекратено при условията на чл. 274, ал. 4 вр чл. 280, ал. 2 , т. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г. ) заради цената на иска.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се оспорва изводът на състава на ВКС да приеме, че ограничението по чл. 280 ГПК за цена на иска е приложимо в производството, въпреки международния елемент на отношенията, предмет на предявения иск, срещу ответник, гражданин на Великобритания. Противно на приетото от съдебния състав се обосновава приложимост на чл. 28 КМЧП, като се твърди, че разпоредбата е специална и предвижда касационно обжалване на определението по проверка на международната компетентност на българския съд във всички случаи, независимо от ограниченията по ГПК за цената и вида на иска. В подкрепа на тази теза се цитира практика на ВКС в посочения смисъл, а именно определение № 293 от 16.05.2011 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 198/2011 г., определение № 432 от 22.11.2017 г. на ВКС, III-то г.о. по ч. гр. д. № 3834/2017 г. и определение № 12 от 11.01.2018 г. на ВКС , III- то г.о. по ч.гр.д № 4784/2017 г.
Ответната страна Г. Д. Ш., чрез адв. Д. С., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с писмен отговор оспорва основателността на жалбата, като също се позовава на практика на ВКС, съгласно която чл. 28 КМЧП не изключва приложението на ограничението по чл. 280 ГПК за цена на иска, като в тази връзка са цитирани определение № 304 от 06.11.2015 г. на ВКС, II-ро г.о. по ч.гр.д. № 5245/2015 г., определение № 30 от 25.01.2016 г. на ВКС I-во г.о. по ч.гр.д. № 58 /2016 г. определение № 218 от 17.03.2010 г. на ВКС II -ро т.о. по ч.гр.д. № 44/2010 г. и № 399 от 01.11.2017 г. на ВКС III -то г.о. по ч.гр.д. № 4023 /2017 г., а също и на определение № 15 от 10.01.2018 г. на ВКС, IV -то г.о. по ч.гр.д. № 1/2018 г., постановено между същите страни по друго гражданско дело.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване като преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК акт, постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното определение съставът на ВКС, III -то г.о. е приел, че производството пред него като трета инстанция е по иск на ЕС на сграда Д – „Б. Х.“ към aпартаментен комплекс „Т. К.“, предявен при условията на чл. 17, пар. 1 Регламент ( ЕО) № 1898/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, след като е била издадена европейска заповед за плащане и направено възражение срещу нея от ответника Г. Д. Ш., гражданин на кралство Великобритания. Прието е, че с подаване на възражението заповедта за плащане загубва правния си ефект и не поражда правни последици, както и че след възражението производството се развива по реда на ГПК, в което окръжният съд е отменил определението на районния за приета международна компетентност на българския съд, така въззивното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК като преграждащо, поради което и подлежи на обжалване пред касационната инстанция съгл. т. 9, б. „в“ на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като делото е гражданско, предвид вида на предявеното чрез иска вземане, произтичащо от гестия, в лицето на всички етажни собственици, действали в чужд, но и в собствен интерес, то приложим е чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК в съответната редакция ( ДВ бр. 50/2015 г. ) за недопустимост на касационното обжалване при цена на иска под 5000 лв. Като е прието, че искът за главница е в размер на 1621.28 евро, а за лихва за забава в размер на 115.53 евро, е изведен извод за недопустимост на касационното обжалване на определението съгл. чл. 274, ал. 4 вр чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК . Изложено е още, че посочената от окръжния съд обжалваемост на постановеното от него определение не променя законовоустановения двуинстанционен контрол и че чл. 62, ал. 3 ГПК не намира приложение тъй като като се отнася единствено до грешно указан от съда срок.
Релевантните за случая обстоятелства и изведените от тях фактически и правни съображения са следните:
ЕС на сграда Д – „Б. Х.“ към aпартаментен комплекс „Т. К.“ е подало по реда на чл. 7, пар. 1 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. и чл. 625, ал. 1 ГПК молба чрез формуляр А1 до Благоевградския окръжен съд за издаване на европейска заповед за плащане срещу ответника Г. Д. Ш., британски гражданин, също етажен собственик, за установяване на безспорно, че същият дължи общо на останалите етажните собственици като главница сумите от 977.81 евро за извършени ремонти през 2014 г. и 2015 г, от 384.91 евро за ремонти през 2016 г. и 258.96 евро за фонд ремонти и обновявания за 2016 г. , както и лихва за забава за периода 01.01.2015 – 12.02.2016 г. като дата на подаване на заявлението. С разпореждане № 1012 от 19.02.2016 г. по гр.д. № 49/2016 г. Благоевградският окръжен съд е постановил да се издаде европейска заповед за плащане.
По делото липсват данни кога заповедта е връчена на ответника, поради което подаденото на 09.05.2016 г. възражение по чл. 16, пар. 1 Регламент ( ЕО) № 1896/2006 г е прието за допустимо и с разпореждане № 2829 от 27.05. 2016 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 49/2016 г., на основание чл. 17, ал. 1 Регламент ( ЕО) № 1896/2006 г . и чл. 626 ГПК преписката е изпратена на Разложкия районен съд за образуване на исково производство по общия ред.
С определение № 165 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 621/ 2016 г. Разложкият районен съд е отхвърлил възражението на ответника за липса на международна подведомственост по спора в лицето на българския съд след като е приел, че разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. не намират приложение предвид, че се касае за производство образувано по реда на чл. 12 Регламент (ЕО) № 1896 /2006 г. като съгласно чл. 17 от същия при подадено възражение от ответника производството продължава пред съда на държавата- членка по произход по правилата на редовното гражданско производство.
С определение № 2074 от 11.04.2017 по ч. гр.д. № 165/ 2017 г. образувано по жалбата на Г. Д. Ш. срещу отхвърленото възражение за липса на международна компетентност на българския съд, Благоевградския окръжен съд е отменил определение № 165 от 09.01.2017 г. на Разложкия районен съд по гр.д. № 621/ 2016 г. Липсата на подведомственост на спора у българските съдилища е обоснована с чл. 6, пар.1 Регламент (ЕО) № 1896 2006 г., препращащ към Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. при преценката за компетентността, вкл. към чл. 8, пар 1 от последния като общо правило. Прието е, че предвид липсата на данни за приложение на правилата за изключителна и специална компетентност се прилага обшото правило и съобразно него компетентен да издаде заповедта за плащане и да разгледа иска след направено възражение е съдът на държавата- членка по местоживеенето на ответника, като в случая това е съдът на кралство Великобритания, което изключва компетентността на българския съд.
Съгласно чл. 6 пар. 1 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. за целите на приложение на регламента, създаващ унифицирани за територията на всички държави- членки правила за издаване на европейска заповед за плащане, компетентността на съдилищата при трансгранични случаи се определя по правилата на Регламент ( ЕО) № 44/2001 г., който към релевантния, а и настоящ момент е заменен от действието на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., възприемащ принципа и оттук установяващ като общо правило при определяне на подведомствеността на спора с международен елемент, вкл. със страна лице, което не е гражданин, но има местоживеене в държава членка на ЕС, компетентен да е съдът на държавата – членка по местоживеенето на ответника, като последното се определя съобразно чл. 61, пар.1 и 2 от Регламента.
Доколкото обаче предмет на обжалване в настоящето производство е определение на състав на ВКС, с което частна касационна жалба срещу въззивно определение за прекратяване на делото поради липса на международна компетентност на българския съд е оставена без разглеждане заради цена на иска съгл чл. 280 ГПК, въпросът за международната компетентност на българския съд не се разглежда от настоящия състав на ВКС.
КМЧП, гл. II-ра „Компетентност на българските съдилища и други органи“, чл. 1 и сл., вкл. чл. 28, не намира приложение в хипотези когато българският съд е сезиран със спорни правоотношения с международен (трансграничен ) елемент, попадащи в обхвата на регламент като източник на вторичното право на ЕС, заради принципа на примат на правото на ЕС пред вътрешното национално право, източник на каквото е именно КМЧП.
При трансграничен случай, попадащ в обхвата на регламент на ЕС, правилата на гл. II-ра, вкл. чл. 28 КМЧП, могат да намерят приложение единствено когато прилагайки съответните правила по Регламента за проверка на международната си компетентност, българският съд е достигнал до извод, че и съд на никоя друга държава- членка не е международно компетентен да разгледа спора, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай предвид определение № 2074 от 11.04.2017 на Благоевградския окръжен съд по ч. гр.д. № 165/ 2017 г., което както вече бе посочено в настоящето производство не може да бъде предмет на проверка и в което е прието, че компетентен по правилата на Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. във връзка с Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. е съдът по местоживеенето на ответника, а именно съдът на кралство Великобритания, поради което българският съд не е.
Приложението на чл. 28 КМЧП, дори да се приеме, че разпоредбата е специална спрямо чл. 280 ГПК, така я дерогира, в настоящата хипотеза се изключва и от чл. 17, пар. 1 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г., който не само определя компетентния по исковото производство съд след издадена европейска заповед за плащане и подадено възражение срещу нея в лицето на съда на държавата- членка по произход ( съгласно чл. 5, пар. 1 държавата, чийто съд е издател на европейската заповед за плащане), но и сочи реда, по който то се развива- а именно редовното гражданско производство, като съгл. чл. 17, пар. 2 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. прехвърлянето към гражданското производство по см. на пар. 1 се регулира от правото на държавата- членка по произход ( и това пак е ГПК). Дори тълкувана съобразно принципа на процедурна автономия на държавите- членки, чийто коректив се явява принципа на еквивалентността, разпоредбата на чл. 17, ал. 1 Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. сочи ГПК като приложим закон, тъй като именно в него е уредено заповедното производство като паралелна национална процедура, аналогична на тази за европейска заповед за плащане по Регламента. Следователно в развилото се след подаване на възражението по чл. 16, пар. 1 от Регламента исково производство приложение намират разпоредбите на ГПК, така и тези регулиращи касационното обжалване, вкл. чл. 280 ГПК, като общи за всеки исков процес.
Съгл. чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/ 2015 г. – предвид датата на подаване на частна касационна жалба вх. № 1593/05.05.2017 г. и пар. 74 ПЗР на ЗИДГПК / ДВ. бр. 86/ 2017 г./, в сила от 31.10.2018 г. ) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая предмет на производството пред Разложкия районен съд като главница са вземания от извъндоговорни отношения с общ размер 1621.68 евро, чиято левова равностойност е под 5000 лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК при иск за парично вземане цената на иска съвпада с търсената сума. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения постановени в производства, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно правилен е изводът на състава на ВКС в обжалваното определение, че определение № 2074 от 11.04.2017г. на Благоевградския окръжен съд по ч. гр.д. № 165/ 2017 г. не подлежи на касационно обжалване като постановено по иск за главница ( като главен спрямо акцесорния за лихва, чиято цена е ирелевантна ) с цена под 5000 лв.
Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, предвид на което, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 280 от 29.06.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по ч. гр.д. № 2311/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: