4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 29.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2281 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2574/25.VІ.2015 г. на И. Р. Р. от [населено място] подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Велико Търново против постановеното в пр-во по чл. 404, т. 1 ГПК разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 22.VІ.2015 г. по т. д. № 340/2014 г., с което е била оставена без уважение негова молба за издаване на изпълнителен лист за сума в размер на 2 089 лв., представляваща равностойност на направените от него разноски във въззивното пр-во, присъдени му с постановеното по същото дело решение № 92/8.ІV2015 г.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане и позовавайки се на съдебна практика, обективирана в Опр. № 113/15.ІІ.2013 г. на състав от ІV-то г.о. на ВКС по ч. гр. д. № 22/2013 г., частният жалбоподател Р. претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на въззивния съд със задължителни указания за издаването на искания изп. лист за присъдените му с решението разноски.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба кредитна институция [фирма]-София писмено е възразила своя юрисконсулт по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното от Р. разпореждане, постановено в пр-вото по чл. 404, т. 1 ГПК, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лв. (двеста лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на И. Р. Р. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да отхвърли молбата на Р. с правно основание по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК Великотърновският апелативен съд е приел, че в частта за присъдените разноски въззивното решение има характер на определение, поради което, в тази му част, то не подлежи на принудително изпълнение по посочения ред, съобразявайки в тази връзка константната практика на ВКС, създаде при сега действащия процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г. Освен цитираните в атакуваното разпореждане две определения на състави от ГК на ВКС, които разрешават спорния процесуалноправен въпрос в същия смисъл, в настоящия случай ще следва да се има предвид и постановеното от състав от І-во отделение на търговската колегия на ВКС определение по ч. т. дело № 551/2010 г. В съвкупност тези три съдебни акта на ВКС, съпоставени с посоченото от частния жалбоподател определение на състава от ІV-то г.о. на ВКС, налагат извод, че последното има изолиран характер. В заключение, наред с ключовия аргумент, че по отношение на въззивните съдебни актове подлежащи на принудително изпълнение, законодателят се е ограничил само до осъдителните решения, изключвайки – за разлика от първата хипотеза по чл. 404, т. 1 ГПК – определенията, налице е и допълнителен, субсидиарен аргумент, основаващ се на текста на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Според това съдопроизводствено правило размерът на дължимото обезпечение при направено от касатор искане за спиране изпълнението на осъдително въззивно решение се определя „от присъдената сума”, а в последната не се включват и присъдените в полза на ответника по касация разноски. Противното разбиране на практика би осуетило процесуалната възможност за удовлетворяване на такова искане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното в пр-во по чл. 404, т. 1 ГПК разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 22.VІ.2015 г. по т. д. № 340/2014 г., с което е била оставена без уважение молба на И. Р. Р. от [населено място] за издаване на изпълнителен лист за сума в размер на 2 089 лв.q представляваща равностойността на направени от него разноски във въззивното пр-во по това дело, присъдени му с решение № 92/8.ІV.2015 г.
О С Ъ Ж Д А И. Р. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област Г., [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на ответната по частната му жалба кредитна институция [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2