О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 501
София,05.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 64/2010 година
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. П. срещу определение № 1* от 06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2321/2009 г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното определение е оставено в сила като правилно и законосъобразно определението от 05.03.2009 г. по ч.г.д. № 4852/2008 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от жалбата на настоящата жалбоподателка срещу действия на държавен съдебен изпълнител по съображения, че не е представила в указания й срок документ за внесена държавна такса.
Оплакванията в частната касационна жалба са за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната жалба “Т” А. изразява становище в отговора си по чл.276 ГПК за неоснователност на наведените с нея оплаквания.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката е обосновала допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че с атакувания акт е разрешен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата (чл.280 ал.1 т.2 ГПК).
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Жалбоподателката развива съображения, че същественият процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да зачете процесуални действия като извършени в срок в случаите, в които те погрешно са били предприети пред друг съд е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, в подкрепа на което прилага определения, постановени по реда на чл.274 ГПК.
ВКС, ІІ т.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По посочения процесуален въпрос не се съдържа произнасяне в атакувания съдебен акт, тъй като по делото не са били налице доказателства за представяне на вносния документ пред държавния съдебен изпълнител, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателката твърдения. Изложеното позволява да се приеме, че отсъства основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда наличието на допълнителните критерий за селектиране на жалбата.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 06.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2321/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: