О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 06.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1980 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Н. и З. А. М.-Н. против решение № 164 от 12.02.2019 г. по гр.д.№ 2663/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4198 от 23.10.2018 г. постановено по гр.д.№ 16955/2017 г. на Варненски районен съд. С последното е отхвърлен иска по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от касаторите с искане да се признае за установено по отношение на ответника П. Е. К., че те са собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2517.1033 с площ 600 кв.м. в урбанизираната територия – с.о. „М. рид, Б. и Д.” при описани граници.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.4а ЗСПЗЗ и чл. 79 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 266 ГПК, не отстраняване пропуските на РС и неправилна преценка на доказателствата и необоснованост на извода, че ищците не са доказали правото на собственост на праводателката си.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният положителен установителен иск, ищците М. П. Н. и З. А. М.-Н. са се позовали на придобиване правото на собственост на основание покупко-продажба, оформена с н.а. № …. г. на СВп., с който са купили процесния имот с идентификатор …., а по планът на новообразуваните имоти – № …. от Р. Ж. П.. Последната е била призната за собственик на същия имот на основание наследство от баща си Ж. Д. М. и пар. 4а ЗСПЗЗ. Ответникът е купил от К. И. Я. и И. П. Б. имот № …. който съставлява имот …. по плана на м. „М., Б., Д.” с н.а., вписан в СВп с № …. г. Видно от мотивите към заповед № 18-4722-30.06.2017 г. на началника на СГКК [населено място], двата имота са идентични и е налице спор за правото на собственост, поради което е отказано записване на имота и на ищците. Видно от мотивите към същата заповед, първоначално имот № …. по ПНИ е бил записан на Ж. Д. М., но като ползвател. С решение № 778 от 12.05.2009 г. по адм.д.№ 3246 / 2008 г. на Варненски административен съд по жалба на ответника П. Е. К. е отменена заповед № РД-08-07706-178 от 05.06.2008 г. , с която е одобрен Планът за новообразуваните имоти в частта, касаеща имот …. и преписката е върната Областният управител за произнасяне по същество. Административният съд е приел, че не е установено ползвателят Ж. Д. М. или неговата единствена наследница Р. Ж. П. да са изплатили в срок местото, поради което не са го придобили на основание пар. 4а ЗСПЗЗ, поради което е прието, че имота подлежи на реституция и е реституиран на праводателите на ответника. По делото е била представена и молба от Р. Ж. П., с нотариална заверка на подписа й на 04.02.2009 г., че нито родителите й, нито тя е заплатила земята по определения в закона ред. Копие от тази молба е представена по настоящото дело на л. 158 от делото на РС. Въз основа на съдебното решение по административния спор, имота е записан на ответника в ПНИ на основание заповед № РД-08-07706-178 от 24.02.2012 г., публ. ДВ бр. 22/2012 г. От свидетелските показания, събрани от РС по настоящия спор, включително и на праводателката на ищците се установява, че тя се е съгласила и е получила стойността на подобренията от праводателя на ответника, а след това й е било предложено от ищците да изкупят имота от нея. За целта тя е дала пълномощно на трето лице – свидетелката В. И., което да събере документите и да извърши продажбата, а тя е получила продажна цена. Желаещите на купят от нея имота са платили стойността на земята в общината, а упълномощеното от нея лице се е снабдило от нейно име с необходимите документи за издаване на констативен нот. акт и за продажбата. С н.а. № …. г. на нотариус Я. Н., вписан в СВп под № …. г. Р. П. чрез пълномощника си В. И. продава на ищците имот № ….
С определение от 28.03.2018 г., РС е изготвил доклад по делото, в който коректно е докладвал доводите и възраженията на страните и квалификацията по спора. Изрично са дадени указания до ищците, че в тяхна тежест е да докажат, че праводателят им е придобил имота на годно правно основание като представят преписката, чрез която правото на ползване е трансформирано в право на собственост и нотариалната преписка, чрез която са придобили възмездно имота. Изрично е посочено, че за тези обстоятелства, ищците не сочат доказателства. Пълномощникът на ищците е поискал да се снабди с удостоверение за снабдяване с копия от двете преписки. Удостоверението е изготвено, получено е от него, делото е отложено от съда на 12.06.2018 г., като е дадена възможност на ищцовата страна да представи преписките. В следващото, последно съдебно заседание, проведено на 25.09.2018 г. пълномощникът на ищците е заявил, че няма да сочи други доказателства, тъй като е преценил, че събраните доказателства обосновават тезата за основателност на претенцията. Копия от документи, свързани с изкупуването на имота са приложени към въззивната жалба след отхвърляне на иска от РС. Въззивната инстанция е оставила без уважение искането за приемането им поради това, че не са налице пред поставките на чл. 266 ГПК. Искането за ревизиране на това определение също е оставено без уважение в откритото съдебно заседание пред окръжния съд.
Предвид изложеното, не кореспондират на фактите по делото и са неотносими въпросите в изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК: „за основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК”. РС не е постановявал определение, че не допуска доказателствата, приложени към въззивната жалба, а напротив, указал е и е дал възможност да се представят тези доказателства. Непредставянето им е мотивирано от пълномощника на ищците с това, че представянето им не е необходимо. Първоинстанционият съд не е допуснал процесуални нарушения, свързани с несъбирането на посочените доказателства, поради което е неотносим към делото и втория въпрос, касаещ допустимостта на доказателства пред въззивния съдд, когато несъбирането им е резултат от процесуално нарушение на първата инстанция.
Следващият въпрос е: „дали купувачът на правото на ползване, позоваващ се на придобивна давност, който е установил фактическа власт върху недвижимия имот на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик следва да сведе до знанието на истинския собственик и да демонстрира пред него своенето на ограниченото вещно право”. Жалбоподателите считат, че по този въпрос, възивното решение противоречи на Р № 11 от 13.07.2018 г. по гр.д.№ 1451/2017 г. на ВКС, І гр.о., с което е прието, че намерението за своете при добросъвестно владение се установява от самото основание, което не е довело до настъпване на вещно-транслативен ефект и следва да се установи само упражняването на фактическата власт. Изведен е правен извод, че нереализиралото транслативен ефект придобивно основание доказва субективния елемент на владението – анимуса.
Ищецът се е позовал на придобиване по давност на правото на собственост от 2006 г., когато е оформена сделката, на която се позовават ищците. Въпросът, така както е формулиран касае покупка на правото на ползване. Правото на ползване, предоставено на основание актове на МС е прекратено още с измененията на ЗСПЗЗ, публикувани в ДВ, бр. 28 от 1992 г. поради което въпросът е неотносим. Той не кореспондира и на приетото от въззивния съд в мотивите на решението, където преценявайки събраните гласни доказателства, съдът е формирал извод, че не е установено, ищците да са упражнявали фактическа власт върху спорния имот, т.е. че не е доказан обективния елемент на владението. В този смисъл мотивите на съда не са в противоречие с цитираното съдебно решение, поради което и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Четвъртия въпрос е „изгубва ли се правото на собственост по давност при неупражняването му. В конкретния случай съдът е приел, че ищците не са придобили правото на собственост, защото при оспорване от ответника на нотариалните актове, на които се позовават ищците, те не са доказали, че праводателката им е придобила правото на собственост. Констативният нот. акт, с който тя е призната за собственик, е оспорен от ответниците, представен е изходящ от нея документ, че не е заявено искане и не е заплатено местото, което е било предоставено за ползване и влязлото в сила решение по административния спор, които разколебават извода на нотариуса, че праводателката на ищците е придобила правото на собственост на основание пар. 4а ЗСПЗЗ. Същевременно за представяне на доказателствата, приложени към въззивната жалба не са били налице предпоставките по чл. 266 ГПК. Предвид изложеното, поставеният четвърти въпрос не кореспондира на фактите по делото и на приетото в мотивите на обжалваното решение, защото съдът не е приел, че ищците са придобили правото на собственост и че са го изгубили поради неупражняване на владение.
Петият въпрос е свързан с признаците на владението и конкретно с нормативното изискване да е постоянно. В доктрината и съдебната практика, съгласно нормата на 83 ЗС се приема, че не е необходимо непрекъснато да се осъществява облагодетелстване от имота чрез ползването му, събиране на доходи и добиви от него, а фактическата власт може да се установи и чрез периодични посещения в него, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действия на други лица. / Р № 503/02.05.2012 г. по гр.д.№ 83/2011г. на І гр.о. на ВКС. и цитираните в него/. От показанията на свидетелите се установява, че ищците живеят в Испания. От събраните гласни и писмени доказателства по делото не се установява те да са извършвали някакви подобрения в имота или да са събирали граждански или естествени плодове от него. Съществуващата ограда на имота от тел е полуразрушена, бараката, която е послужила като основание да се претендира трансформиране на правото на ползване в право на собственост почти се е саморазрушила. Ищците са посещавали имота при редките си идвания в България със свидетеля К., който оставил в имота материали от негова ограда, но те изчезнали. Същевременно от показанията на свидетелите К. и И. – непреки съседи на имота, се установявя, че ответникът заедно с други собственици е прекарвал вода в имотите си. Възстановеният му имот е с по-голяма площ и в останалата част извън процесния имот е направена шахта за водоснабдяване на имота. При така установеното, съдът е приел, че ищецът не е доказал обективният елемент на владението – упражняване на фактическа власт върху имота. Така установените факти по делото и приетото от съда се различава от казуса, разгледан в цитираното решение от жалбоподателя, на което се позовава, за да обоснове допускане до касация, поради което то е неприложимо, а формулирания въпрос – неотносим и поради това неопределящ изхода от спора.
Следващите два въпроса касаят задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните, да формулира самостоятелни изводи от тях при приложение правилата на логиката. Това задължение е изпълнено от съда. Обсъдени са приетите доказателства, доводите и възраженията на страните. Съдът не се е позовал само на нормата на чл. 272 ГПК, поради което въпросът, свързан с приложението на този текст е неотносим към мотивите на съда. Твърденията за неспазване на тези задължения от съда са голословни. Не кореспондират на данните по делото и мотивите към обжалваното решение и последните два въпроса за правомощията на възивната инстанция, съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и за задълженията на съда при изготвяне на доклада. Относно това, че докладът съответства на изискванията на чл. 146 ГПК и съдържа конкретни указания към ищците относно разпределението на доказателствената тежест относно конкретни относими към спора обстоятелства, вече се изложиха съображения по първите два въпроса. Затова не се допуска касационно обжалване по тази група от процесуални въпроси.
Осмият въпрос е за възможността за защита правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този спор. Жалбоподателите твърдят, че съдът не е преценил характера на правният спор и спорните обстоятелства между страните, спрямо които е следвало да съотнесе установеното от доказателствата и да направи фактическите си и правни изводи.
Предявеният иск, съобразно обстоятелствата в исковата молба и формулираното искане е определен като полоителен установителен иск. Ищците не твърдят да са предявили друг иск или съдът неправилно да е квалифицирал претенцията. Настоящата инстанция също счита, че съдилищата по същество са се произнесли по предявения иск и, че постановеното решение е допустимо. Дадените в доклада указания относно разпределение на доказателствената тежест съответстват на твърденията и възраженията на страните. Съображенията относно видовите защита на правото на собственост кореспондират на правната уредба и теорията, но нямат връзка с конкретния спор по делото. Искът е приет за допустим, правилно квалифициран е и постановеното решение съответства на заявеното искане към съда. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164 от 12.02.2019 г. по гр.д.№ 2663/2018 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. П. Н. и З. А. М.-Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: