1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр.София, 08.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1851 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5549/20.01.2014г. подадена от Р. И. Ш.-Н., чрез адв.Н. И., срещу въззивно решение №8028/28.11.2013г. постановено по възз.гр.д.№6934/ 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № ІІ-65-107/11.04.2013г. по гр.д.№3888/2013г. на Районен съд – София. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ на жалбоподателката срещу Ф. по д. м.– МУ .
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Въпросите са формулирани така: 1/ „За компетентността за прекратяване на трудовия договор” на ищцата с МУ ; за правните последици при прекратяване на трудовия договор от лице, на което не е делегирана работодателска правоспособност, или делегирането на такава е поставено под условие; 2/ „За законосъобразността на уволнението на ищцата поради съкращаване на щата, когато е видно от събраните по делото доказателства, че трудовата функция на съответната длъжност не е престанала да съществува”; 3/ „За задължението на работодателя да осъществи подбор преди прекратяване на договора”; 4/ „За закрилата при уволнение по чл.333 ал.2 КТ”.
Ответната страна по жалбата в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
С въззивното решение е прието, че единствената щатна бройка, която е заемала ищцата до прекратяването на трудовия й договор – „аналитик компютърни комуникации” в Д. – Ф. по д. м. – МУ – е съкратена, считано от 01.12.2012г.; че решението за промяна на щата е взето от компетентен орган – Р. на МУ – ; прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило след влизане в сила на новото щатно разписание; че съкращението е реално, а не фиктивно; че работодателят не е имал задължение да извършва подбор, тъй като бройката, заемана от ищцата е била единствена. По възражението на Н., че заповедта за прекратяване на трудовия й договор незаконосъобразно е подписана от д. на Ф., вместо от Р. на МУ, съдът е приел, че решението за промяна на щата и за съкращаване на длъжността е взето от компетентния орган – Р. на МУ, обективирано в негова заповед от 29.11.2012г.; а издаването и подписването на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е било в правомощията на Д.на Ф., който е бил оправомощен от Р. на МУ да сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от съответния факултет. Прието е още и че Н. не се ползва със закрилата по чл.333 ал.1т.3 вр. с ал.2 КТ, тъй като прекараното от нея през 2009 г.заболяване не попада сред заболяванията по Наредба №5; а по отношение приложението на чл.333 ал.4 КТ – не е установено служителката да е страна по К., на който се позовава.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Развитите в него оплаквания се отнасят до изводите на съда, че прекратяването на трудовия договор с ищцата е станало от лице, разполагащо с работодателска правоспособност и че е налице реално съкращаване на щата, които са изведени въз основа на събраните по делото доказателства. Самата жалбоподателка в изложението си посочва, че въпросът за допустимостта да се делегира работодателска правоспособност чрез упълномощаване, при прекратяване на трудов договор, е намерил разрешение с ТР №6/2012г. на ОСГК. В същото време, множеството подвъпроси, касаещи компетентността на декана за издаване на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, отразяват становището на страната за необоснованост на извода на съда за наличие на делегирана работодателска правоспособност. По същество се оспорва извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства, но не е релевиран въпрос по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Тези оплаквания са свързани с правилността на въззивното решение и са основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, но не са от значение в производството по чл.288 ГПК. Липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които да е налице обосновка, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложените от жалбоподателката решения на ВКС и на други съдилища, също води до този извод.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Върховният касационен съд не е задължен да го извежда от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно и точно. Липсата на яснота при формулиране на съществен въпрос /материалноправен и/или процесуалноправен/ сочи, че не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 – т. 3 от цитираната разпоредба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8028 от 28.11.2013г. постановено по възз.гр.д.№6934/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.