О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София, 03.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 156 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Българска т. к. 2006” АД, гр. С. предишно наименование „М” АД/, подадена чрез процесуалния му представител адв. В срещу решение от 19.10.2009г. по гр. д. № 1931/2009г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 02.12.2008г. по гр. д. № 08046/2001г. на Софийски районен съд, II ГК, 77 състав и е постановено да се издаде на „Б”, Република Кипър дубликат на издадения по гр. д. № 08046/2001г. дубликат от изпълнителен лист въз основа на нотариален акт и определение от 16.07.2002г. за сумата 265 793 щ. д. и 12 585,50 лв. разноски.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на решението поради липса на активна процесуална легитимация на молителя да иска издаване на изпълнителен лист, евентуално неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: относно активната процесуална легитимация на молителя и липсата на представителна власт; относно приложение на разпоредбите на чл. 110 и чл. 116 ЗЗД, погасителната давност и начините на нейното прекъсване и приложение във връзка с чл. 101, ал. 3 ГПК /чл. 25, ал. 2 от отменения ГПК/ – дали прекратените поради липса на процесуална дееспособност на представителите на взискателя изпълнителни дела водят до прекъсване на давността; какви са пределите на компетентност на съда в производството по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист; има ли правна уредба за издаване на дубликат на издадения дубликат на изпълнителен лист.
Ответникът „Б”, Република Кипър оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че посоченото решение № 871/03.06.1996г. по гр. д. № 1953/1995г., ВС, IV г. о. е неотносимо, практиката на административните съдилища е неприложима и решението е съобразено със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. Ответникът сочи, че редовността на започналия изпълнителен процес е въпрос на конкретна фактическа обстановка, които действия не представляват разрешаване на материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Въпросът за компетентността на съда в производството по чл. 409 ГПК не е съществен и никога не е бил спорен в практиката, а въпросът дали липсва правна уредба в ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист – дубликат не е от значение за точното прилагане на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел въз основа на представените доказателства, че е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните. Изложил е съображения, че няма законова печка да се издаде дубликат на дуликат на изпълнителен лист. По възражението на ответника /касатор в настоящото производство/ за погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност решаващият съдебен състав е направил извод, че 5-годишният давностен срок за вземането не е изтекъл, поради което молбата за издаване на дубликат на издадения дубликат на изпълнителен лист следва да бъде уважена. За да стигне до този извод, въззивният съд е взел предвид следното: давността е започнала да тече от 05.08.2001г. – датата, на която е следвало да се изплати първата вноска по допълнителното споразумение от 25.04.2001г., с което страните уговарят нов погасителен план за погасяване на задължението по нотариален акт № 1* т. I, рег. № 2* н. д. № 114/2000г. от 05.07.2000г.; образуването на изп. дело № 2328/2002г. е прекъснало погасителната давност за задължението на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД; прекратяването на изпълнителното дело не води до заличаване на прекъсването на давността; нова давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на решението по ч. гр. д. № 618/2004г. на СГС, с което се потвърждава прекратяването на изпълнителното дело, като молителят отново я е прекъснал с образуването на ново изп. дело № 11359/2006г. с подаването на молба на 03.08.2006г. Въззивният съд не е кредитирал съобщението на държавен съдебен изпълнител от 02.07.2008г., че това изп. дело е прекратено, тъй като по делото не е представено постановлението за прекратяване, нито удостоверение от съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, а издаденото от съдебния изпълнител удостоверение доказва, че дубликатът на изпълнителния лист е изгубен и изпълнителното дело е висящо. Решаващият съдебен състав е приел, че до датата на констативния протокол – 01.08.2008г. по изп. дело № 11359/2006г. давността е била спряна, като от тази дата е продължила да тече започналата през 2004г. давност. Въззивната инстанция като е взела предвид, че от 2004г. до 2006г. са изминали две години и молбата за издаване на дубликат на дубликата на изпълнителния лист е от 05.09.2008г., е направил извод, че 5-годишният давностен срок не е изтекъл.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът на спора.
По въпроса относно активната и пасивната процесуална легитимация на страните в процеса е формирана практика на ВКС и ВС, която е в смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Извършената от съда преценка за наличието на активна процесуална легитимация на молителя не е в противоречие с постоянната и задължителна практика на ВКС и ВС.
По отношение на представителната власт въззивният съд е процедирал в съответствие със закона и практиката на ВКС и ВС, проверил е представителната власт на процесуалния представител, подал молбата за издаване на дубликат на дуликата на изпълнителния лист, с оглед представените доказателства и по този начин е изпълнил служебните си задължения. Поради това е неоснователно позоваването на противоречие с решение № 871/03.06.1996г. по гр. д. № 1953/1995г., ВС, IV г. о.
Въпросът за представителната власт не се решава противоречиво от съдилищата, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, но не и в противоречие с практиката на ВАС. В този смисъл посочените от касатора решения на ВАС са неотносими.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на СГС и по въпроса относно приложение на разпоредбите на чл. 110 и чл. 116 ЗЗД, погасителната давност и начините на нейното прекъсване. Въззивната инстанция е постановила решението си съобразно ППВС № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г., съгласно което с предприемане на действия за принудително изпълнение – надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането, давността се прекъсва и не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност при висящност на изпълнителния процес не тече, тъй като прекъснатата вече давност се спира. В съответствие с трайноустановената и задължителна практика решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата, установяващи прекъсване и спиране на давностния срок, отчел е, че давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност и е направил извод, че към момента на подаване на настоящата молба давността не е изтекла.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не доказва, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Въпросът „дали прекратените поради липса на процесуална дееспособност на представителите на взискателя изпълнителни дела водят до прекъсване на давността” се отнася до разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД, която не следва да се тълкува в смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Освен това, дори да се приеме, че с прекратяване на изп. дело № 2328/2002г. поради липсата на надлежно упълномощаване на представителя на взискателя, давността не се смята прекъсната, то с подаването на молбата за образуване на ново изпълнително производство /изп. дело № 11359/2006г./ на 03.08.2006г. давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” ГПК.
Решение № 2115/23.11.1961г. по гр. д. № 8968/1961г., ВС, I г. о. е неприложимо, тъй като е в противоречие с приетото впоследствие ППВС № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г., което постановление въззивният съд не е нарушил. Решение № 673/25.07.1985г., ВС, II е неотносимо – в него се дава отговор на въпроса кой съд е компетентен да издаде дубликат на изпълнителен лист. Решение № 62/22.01.2009г. по гр. д. № 1025/2007г. на СОС, ГО също е неприложимо, поради това, че не са налице данни, че е влязло в сила.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, в производството по чл. 248 ГПК /отм./, сега чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист съдът проверява дали същият е изгубен или унищожени и дали дългът не е погасен след постановяване на акта. При постановяване на въззивното решение решаващият съдебен състав не е нарушил посочената съдебна практика. Представеното от касатора определение от 15.06.2006г. по гр. д. № 1346/2006г. на СГС е в същия смисъл.
Въпросът има ли правна уредба за издаване на дубликат на издадения дубликат на изпълнителен лист е във връзка с въпроса приложима ли е процедурата на чл. 409 ГПК при изгубен или унищожен дубликат на изпълнителен лист. Посочената разпоредба е достатъчно точна и ясна и по отношение на нея не е налице противоречива съдебна практика. При изгубен или унищожен дубликат на изпълнителен лист взискателят има право да поиска издаване на друг дубликат на изпълнителния лист по реда на чл. 409 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени.
Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.10.2009г. по гр. д. № 1931/2009г. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.