О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 502
София,10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 28/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Н. срещу Разпореждане № 682 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 381/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната касационната й жалба срещу решение № 136 от 29.04.2008 г., постановено по същото дело.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост на разпореждането.
Ответната по частната жалба страна Е. “А” не е възразила по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съобразителната част на разпореждането е прието, че в указания от съда срок жалбоподателят не е депозирал изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията, на които обосновава допустимостта на касационното обжалване и поради неотстраняване на нередовността на касационната жалба са налице основанията на чл.286 ГПК за нейното връщане.
Обжалваното определение е правилно.
В частната жалба не се навеждат доводи срещу извода на съда за неизпълнение на дадените от съда указания. Единственото оплакване на жалбоподателя е свързано с отсъствието на твърдяните от въззивния съд нередовности на касационната жалба, доколкото според т.4 и т.5 на ТР № 1/2001 г. от 04.01.20001 г., чийто постановки били запазили действието си, при проверка на правилността на съдебния акт съдът не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество.
Доводът за постановяване на обжалваното разпореждане с цитираното тълкувателно разпореждане е несъстоятелен, доколкото постановките му касаят дейността на въззивната инстанция и липсата на обвързаност между правомощията й да извършва контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт с наведените в жалбата доводи за неговата порочност.
При въведеното от сега действащия ГПК факултативно касационно обжалване изискванията на чл.284 ГПК за допустимост на касационното обжалване не се изчерпват с подаването на касационната жалба в срок, с обжалваемост на съдебния акт и наличието на интерес и легитимация на касатора, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, но тя следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В контекста на изложеното внасянето на дължимата държавна такса, без да са посочени визираните в чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция на жалбата законосъобразно е счетено от въззивния съд за нередовност на същата по смисъла на чл.284 ГПК, неотстраняването на която е основание за прилагане на разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 682 от 15.10.2008 г. по гр.д. № 381/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: