Определение №502 от 12.10.2017 по тър. дело №1072/1072 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 12.10.2017година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1072/2017 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма],гр. В. против решение №20 от 09.01.2017г. по т.д. 1028/2016г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- К. Н. Г. от [населено място], чрез пълномощника си –адв. Н. Т. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде разгледано по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл. чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е въпросът – „ Следва ли страните по предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот да се считат обвързани с уговорката по него относно условията и насрещните престации на страните по проектираната сделка и след сключване на окончателния договор, при положение, че окончателния договор е бил сключен при различни уговорки и престации от първоначално договорените”. Касаторът е поддържал по отношение на този въпрос основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обвързано с оплакване за неправилност на акта във връзка с допълнителния въпрос -дали в същата хипотеза подлежат на тълкуване ясни договорки – при твърдението, че съдът е подложил на тълкуване такива. Страната е обвързала това свое оплакване с разбирането, поддържано като правозащитно възражение за това, че страните са обективирали своята воля в нот. акт №159/2008г., с която идеалните части от дворното място са им били прехвърлени възмездно срещу цена от 1000лв. , а съдът неправилно приел, че било налице и задължение за изграждане на сграда „ безвъзмездно” и „ изопачавайки волята на страните”. Страната е поддържала, че съдът в противоречие с изброени решения, постановени във връзка с чл.20 ЗЗД се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, което било основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Касаторът е поставил въпросите – „ а/ Каква е доказателствената стойност и сила на акт образец 15 относно факта на приемане на сградата, в частност обектите, собствени на ищеца, какъв е характера на документа и ползва ли се той с материална доказателствена сила в процеса, б/ „ Подписването на акт обр.15 без забележки представлява ли приемане на работата по смисъла на чл.264,ал.3 от ЗЗД и признание, че СМР съответстват на уговореното състояние, както и допустимо ли е предявяване на претенции от страна на възложителя за некачествено изпълнение на СМР след подписване на този акт.” Страната е поддържала по поставените въпроси основание по чл.280, ал.`1, т.1 и 2 ГПК, като по първият въпрос е поддържано противоречие в изводите с приетото с решение на ВКС, а по втория с приетото по решение БАС.Изложени са и доводи за неправилност на приетото от състава за това, че акт образец 15 бил частен документ.Страната е поставила въпрос, свързан с това дали се дължи ДДС върху стойността на разходите, като е поддържала противоречие в изводите с решение на В.. Заявила е и процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд в случай на непълен доклад,. за който е поддържала противоречие с ТРОСГТК № 1 /13г.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният първи въпрос не е релевантен, тъй като е общ и основан на твърдения на касатора , а не на решаващите изводи на състава. Този извод не се променя и с оглед изложените допълнителни пояснения, в това число и с въпроса, свързан с твърдението му, че съдът е тълкувал ясни разпоредби, с който е свързана и сочената от страната практика на ВКС. Съдът не е нарушил правилата за тълкуване като не е възприел защитната теза на касатора за това, че последващия предварителният договор, договор за учредяване право на строеж е изменил, респективно отменил автоматично сключения договор за изработка, тъй като такава уговорка не е била установена с него, нито е твърдяна като установена от страната. Още повече, че както е приел и съставът, това твърдение се опровергава и от фактическите действия на касатора по изпълнение на договора за изработка след сключване на сделката по прехвърляне правото на строеж възмездно, която е именно в изпълнение на договорките от предварителния договор. Тези мотиви подробно са развити от решаващият състав. Или твърдението на страната за неточно тълкуване и неясно такова не е обосновано с конкретна уговорка, която според страната съдът е тълкувал в отклонение от сочената задължителна практика по чл.20 ЗЗД, а е изложил своите оплаквания за неправилност на приетото от състава относно обвързаността на страните с договора за изработка и съответно с основателността на исковете, поради неговото неизпълнение.Следователно, страната не установява релевантост на въпроса или наличие на общо основание.
Вторият въпрос е свързан изцяло със защитната теза на страната във връзка с твърдението й, че с приемането на акт обр.15 е приета и работата без забележки. Първият въпрос отбелязан с б. „а” не обосновава извод за наличие на общо основание, тъй като съставът не е мотивирал решението си за основателност на иска с това, че с акт обр. 15 не е установено работата да е приета, а изцяло е развил мотиви, свързани с изпълнение на договора за изработка и с подписаното двустранно споразумение от 22.01.2014г. относно неизпълнение в пълен обем на завършеността на обектите, съответно на договореното между страните. Или дори с акт обр. 15 да е констатирано качественото извършване на работата, същото не противоречи и не изменя подписаното от страните споразумение, тъй като то третира констатациите им за завършеност на обектите, съобразно договора за изработка между тях и работите, които ответника по спора се е задължил да извърши, но не е извършил, което не е непременно недостатък по смисъла на предмета и обхвата на акт обр. 15, а е свързано изцяло с поетите задължения от касатора- изпълнител по договора. Т.е. въпросът, така поставен не обосновава извод за наличие на общо основание.Вторият въпрос, отбелязан с б.”б” е аналогичен на разгледания и с оглед решаващите мотиви на състава и вече изложеното също не обосновава извод за наличие на общо основание. Освен това по този въпрос не е обосновано и допълнително основание, тъй като по отношение на соченото решение на БАС липсват данни касаторът да е доказал влизането му в сила, въпреки че същото подлежи на инстанционен контрол. Изложеното е относимо и към третият въпрос, който дори и да бъде приет за релевантен не е развит с оглед допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като и за решението на В., също така няма данни дали е влязло в сила.Последният поставен въпрос също не е релевантен, доколкото съдът е разгледал възражението за прихващане по същество и е констатирал неговата неоснователност.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 09.01.2017г. по т.д. 1028/2016г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top