О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 15.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7045 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Х., против въззивното решение № 5115 от 7 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 6803 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 10311 от 26 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 12021 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне на предявен от И. Т. против С. Т. иск за обявяване за окончателен на сключен между тях на 30 юни 2010 г. предварителен договор за покупко-продажба на 4/6 идеални части от недвижим имот, таванско помещение, идеални части от общите части на сградата и идеална част от правото на строеж върху мястото.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е изяснил в съответствие с чл. 20 ЗЗД волята на страните относно насрещните права и задължения по правоотношението, липсват мотиви в това отношение. Оспорва се изводът на съда, че ищецът е неизправната страна по договора и че не е представил доказателства, че ответникът е собственик на съответните идеални части. Като неправилен е посочен изводът на съда по липсата на отговор на исковата молба. Излагат се съображения на касатора по приложението на чл. 33 ЗС и възможността на останалите съсобственици да защитят правата си по уреден в закона ред. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси допускането в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът С. И. Т. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд приема в решението си, че по делото не са доказани необходимите предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – сключен между страните е предварителен договор за продажба на идеални части от недвижим имот, като и двете страни са съсобственици, постигнато е съгласие по основните клаузи на продажбата, сключен е в необходимата по закона форма, но при задължителната проверка за наличието на предпоставките за прехвърляне правото на собственост счита за неустановено ответникът да е носител на правото на собственост. Това заключение съдът прави предвид указаната на ищеца двукратно в инстанциите необходимост да ангажира доказателства за собствеността на имота, което е в негова тежест в процеса, без такива да са представени, а индициите в данъчната оценка не са достатъчни, като и липсата на отговор от страна на ответника също не може да се приеме за признание на факт или на иска.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси, тъй като те не са поставени по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Касаторът поставя въпросите дали за уважаването на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо продавачът да е собственик на целия имот, предмет на договора, или искът може да е основателен до размера на притежаваната от продавача идеална част от имота и ако отговорът е положителен – дали съдът следва да изисква писмени доказателства за покана на останалите съсобственици за изкупуване на дела на продавача (с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС и задължението на съда по чл. 363 ГПК за проверка на предпоставките за прехвърляне на собствеността); за значението за обявяване за окончателен на предварителен договор – за липсата на покана към съсобствениците за изкупуване на дела на продавача (при условията на чл. 33, ал. 1 ЗС). Макар правните въпроси да са принципно изключително значими, в конкретния случай липсва извод на съда за това, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, защото ответникът не е собственик на процесния имот изцяло, или защото липсва покана към останалите съсобственици за изкупуване на дела на продавача (още повече, че предварителният договор е сключен между съсобственици, поради което разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение, тъй като изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице). Изводът за неоснователността на предявения иск съдът гради върху разбирането си, че ищецът не е изпълнил доказателствената си задача дори след изрично указание да представи доказателство, установяващо, че ответникът е собственик на съответния имот, респективно – на идеални части от него. Този извод не е атакуван от касатора чрез поставяне на правен въпрос, така, както изисква чл. 280, ал. 1 ГПК и е задължително разтълкувано от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Ето защо касационното обжалване не може да се допусне, след като за касационния съд липсва възможността да го допусне по обусловил изхода на спора въпрос, разрешен от въззивния съд, но непосочен от касатора.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5115 от 7 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 6803 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: