2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 16.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 408/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Г. И. П. е подал чрез адвокат К. Б. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 229 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 464/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІI-ро г. о., с което без разглеждане като недопустима е оставена касационната жалба срещу въззивното решение № 1040 от 08.11.2011 г. по в. гр. д. № 735/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. Искането е то да бъде отменено като неправилно.
От ответниците по частната жалба Л. Н. Ж. и К. Н. М. считат обжалваното определение за правилно, О. Б. М. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да остави без разглеждане касационната жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че сборът от сумите на данъчната оценка на имотите, всеки от които е под 5 000 лева, е и цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Тя е под 5 000 лева, което обосновава извода, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд /за отхвърляне на предявен от касатора иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и за отмяна съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост/, е недопустимо съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК.
В частната жалба е изложен довод, че предявеният иск е неоценяем, поради което данъчната оценка е от значение само за определяне на държавната такса, но не и за цената на иска. Д. е неоснователен и не намира опора в закона.
Вещните искове са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Жалбоподателят – ищец по делото, не е представил в хода на производството доказателства, с които да обоснове цена на иска над 5 000 лева. Представил е удостоверението за данъчна оценка, на което се е позовал и тричленният състав на Върховния касационен съд, за да обоснове извода за недопустимост на касационното обжалване. По аргумент от чл. 70, ал. 1 ГПК след първото заседание за разглеждане на делото определената цена на иска е станала окончателна, а изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК не е извършвано, така че след предявяването на иска цената е останала непроменена.
Ето защо представянето с частната жалба на договор между Общината [населено място] и жалбоподателя от 04.09.2009 г. за покупко-продажба на общински имот, с цел обосноваване на по-висока цена на иска, е несвоевременно и не може да бъде взето предвид при разрешаване на поставения от жалбоподателя въпрос. Освен това цената на иска за собственост се определя на база пазарната цена на имота или вещното право, само ако липсва данъчна оценка, каквато не е хипотезата, пред която страните в настоящия случай са изправени.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата и действаща към момента на подаване на касационната жалба на 07.12.2011 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Законодателят не е предвидил изключения по предметен критерий от така въведеното ограничение за достъп до касационно обжалване, поради което то е приложимо и към въззивните решения по исковете за собственост на недвижими имоти.
В обобщение, законосъобразно е прието, че цената на иска е под 5 000 лева, поради което и касационната жалба е недопустима. Като правилно, обжалваното определение следва да се остави в сила.
На ответниците по частната жалба Л. Ж. и Кр. М. следва да се присъдят сторените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева съобразно представения с писмения отговор договор за правна защита и съдействие № 246749 от 24.07.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 229 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 464/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІI-ро г. о.
ОСЪЖДА Г. И. П. да заплати на Л. Н. Ж. и К. Н. М. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: