6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
С., 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3020 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5685/21.V.2013 г. на Д. Д. Й. от [населено място], подадена против онази част от решение № 644 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 3.ІV.2013 г., постановено по гр. д. № 4010/2011 г., с която е бил отхвърлен нейния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-С. за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 22.ІІ.2007 г. процесно ПТП, при което е загинал нейния баща Д. К. С., възлизащо съответно на 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), и до пълния предявен по делото размер на тази искова претенция за 150 000 лв.(сто и петдесет хиляди лева), както и срещу частта от това въззивно решение относно осъждането й – на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното застрахователно д-во разноски в размер на 2 088.20 лв.
Оплакванията на касаторката Й. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/. Инвокирайки доводи, че неправилно САС бил приел съпричиняване от страна на загиналия на вредоносния резултат „в обем 1/3”, тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът й по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв., считано от датата на процесното ПТП /22.ІІ.2007 г./ и до окончателното й изплащане, както и присъждане на всички направени от нея съдебно-деловодни разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което наред с развитите в жалбата оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3-то ГПК, се добавя и допуснато от САС съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, касаторката Д. Й. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на решението си въззивният съд се е произнесъл по три правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, от които първият се свеждал до „неточно прилагане на процесуалния и материалния закон при отчитане на съпричиняване”, а тези с пор. №№ 2 и 3 са били формулирани по следния начин: 2./ Следва ли съдът, разглеждащ пряк иск срещу застраховател с предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобразява и размера на присъдените застрахователни обезщетения за такива вреди, а също и лимитите на застрахователните покрития, съобразно чл. 266 КЗ – „предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 от ПЗР на КЗ”; 3./ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-политическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени? По последните два въпроса обаче, наред с наличие на хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд с атакуваната отхвърлителна част от неговото решение се явявало и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на един състав от Второ т.о. на ВКС, а именно: Решение № 83/6.VІІ.2009 г. по т. д. № 795/08 г., както и решение № 66/3.VІІ.2012 г. по т. д. № 619/2011 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, възлизащо на 2 750 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на Д. Д. Й. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли прекия иск на касаторката в частта за разликата над присъденото й обезщетение от 35 000 лв. и до пълния предявен по делото размер на претенцията й от 150 000 лв., въззивният съд, от една страна, е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция за неравноценността в каузалния принос при съпричиняване на вредоносния резултат от процесното ПТП, настъпило с участието на пешеходец и на водач на увреждащо го МПС, които са в смисъл, че последният, като упражняващ правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, следва да отговаря в по-висока степен в сравнение с другия участник в движението, загинал като пешеходец. Същевременно САС е съобразил, че размерът на дължимото обезщетение за понесените от Й. неимуществени вреди следва да бъде стриктно съобразен с периода на настъпване на процесното ПТП, а именно „началото на 2007 г.” – наред с констатираната по делото липса „на други специфични обстоятелства, които да обуславят по-висок размер от обичайно присъжданите за подобни случаи”.
Следователно произнасянето по формулираните в изложението на касаторката въпроси с поредни номера 2 и 3 не е в противоречие с цитираната практика на състав от второ т.о. на ВКС, обективирана в двете негови постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Напротив, съображението на САС, че определеното от него обезщетение за неимуществените вреди на настоящата касаторка съблюдава критерия на чл. 52 ЗЗД посредством зачитане и на размера на обезщетенията, „обичайно присъждани за подобни случаи”, имплицитно включва и фактора „икономическа конюнктура” – такава, каквато тя е била в началото на 2007 г., вкл. ведно с присъщите за онова време законоустановени лимити на застрахователите обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От друга страна, ноторно е, че съществуващата задължителна практика на ВКС изключва приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съответно първият въпрос в изложението към жалбата погрешно отъждествява касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК с основания за допустимост на касационния контрол. Що се отнася до формулираните на стр. 2 от изложението на касаторката други 4 въпроса, по които вече ВКС следвало да се произнесе, те обективно не са годни да обусловят приложно поле на касационното обжалване, тъй като няма нормативна опора в пр-во по чл. 288 ГПК да може да се разглежда правен въпрос, който не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, респ. с атакуваната негова отхвърлителна част.
При този изход на настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от страна на ответното по касация застрахователно д-во искане за това, касаторката Д. Д. Й. ще следва – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да бъде осъдена да заплати на търговеца юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 2 750 лв. (две хиляди седемстотин и петдесет лева), посочена в списъка по чл. 80 ГПК.
В заключение, в частта й срещу въззивното решение за разноските, присъдени в тежест на Й., настоящата нейна касационна жалба има характера на молба по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение на това решение и затова компетентен да я разгледа е същият състав на Софийския апелативен съд, постановил това решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 644 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 3.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 4010/2011 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А Д. Д. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 2 750 лв. (две хиляди седемстотин и петдесет лева), съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийския апелативен съд за произнасяне по касационната жалба на Д. Д. Й. срещу частта от постановеното от него решение досежно възложените в нейна тежест съдебно-деловодни разноски, като по молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2