Р Е Ш Е Н И Е
№ 502
София, 18.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 2527/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С Определение № 162/24.02.2009г по настоящето гр.д. № 2527/2008г настоящият състав на ВКС, 4-то гр.отд.,допусна до касационно обжалване решението на Софийския градски съд от 14.02.2008г по гр.д. № 1800/07г,с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 11.04.2007г по гр.д. № 20051/2006г. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението на Д. Н. Д.,извършено със заповед № 241/24.07.2006г на изпълнителния директор на НАП, отменил я и го възстановил на заеманата от преди уволнението длъжност „главен експерт по приходите” в Дирекция „Вътрешен одит и проверки и контрол на системите сектор „Вътрешни одити, вътрешни проверки по сигнали и жалби” гр. В.. На основание чл.225 ал.1 КТ осъдил Националната а. за п. /НАП/ да заплати на Д. Н. Д. обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението в размер на 4 250.64 лева,върху която сума начислил и законна лихва,считано от 29.09.2006г и искът в останалата част до пълния размер- 4 800 лева,отхвърлил.
В касационната жалба се твърди,че решението на Софийския градски съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон / поне в такъв смисъл следва да се тълкуват изложените основания в подадената касационна жалба/,което представлява отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за отменяване решението на Софийския градски въззивен съд, прие следното:
Оплакванията за незаконосъобразност на постановеното решение,са неоснователни.
Същественият материално правен въпрос-дали е задължителен подбора при съкращаване на щата в най-малкото обособено звено от структурата на предприятието и дали работодателят може едностранно да промени мястото за работа, за да проведе подбора по чл.329 КТ- е разрешен от Софийския градски съд правилно: и в този случай подборът е задължителен.
От приложения към делото документ-Процедура за извършване на съкращаване на щата на Н. а. за п. ,одобрена от тогавашния изпълнителен директор М в т.10 е било посочено: Служителите,които ще участват в процедурата за подбор по чл.329 КТ се определят по следния начин:
а/ при съкращаване на длъжности в рамките на едно функционално обособено структурно звено в процедурата са включват всички служители от това звено, заемащи длъжността, предвидена за съкращаване/ напр. „главен експерт по приходите”,с което работодателят изпълнява задължението си за подбор/ или всички служители от това звено,заемащи трите групи длъжности / напр. „главен инспектор по приходите”, старши инспектор по приходите” и инспектор по приходите”,с което работодателят реализира правото си на подбор.
От приложеното щатно разписание,считано от 01.05.2006г е било видно,че към отдел „В” структурните звена- Сектор „Вътрешни одити и вътрешни проверки по сигнали и жалби- са били звената в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново. Вярно е че за този сектор оставал само един главен експерт по п. , но е имало и длъжности като „старши експерт по приходите” и „главен инспектор по приходите”. Било е посочено че се предвиждали по една щатна бройка в офисите в Добрич, Силистра, Русе и Търговище и 2 щатни бройки в офиса в гр. Р..
След като най-малката структурно звено в системата на НАП е било звеното„Вътрешни одити и вътрешни проверки по сигнали и жалби-Варна, работодателят е бил длъжен да направи подбор измежду всички негови служители с еднаква или подходяща длъжност ,работещи в това звено. Вярно е че се е променяло местоположението на офиса, но при условията на чл.118 ал.2 КТ,това не е изменение на трудовото правоотношение.
В случая работодателят не e извършил задължителния подбор по чл.329 КТ. Целта на подборът е да се защитят „интересът на производството и службата” и това означава че при съкращаване в щата би следвало да останат да работят тези работници или служители в предприятието, които ще осъществят по-ефективно и по-резултатно неговите производствени задачи.
Издадената заповед за уволнение е била незаконосъобразна и за това Софийският градски съд правилно я е отменил-уволнението не е било законно. С оглед уважаването на основният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ,правилно са уважени и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Решението на Софийския градски съд е правилно постановен съдебен акт,който следва да остане в сила.
Решението не противоречи на практиката на ВКС. Напротив, съобразено е с нея- Р № 939/30.12.1998г 3 Г. О.
Приложеното решение от 26.03.2007г по гр.д. № 19442/2006г на Софийския районен съд действително третира аналогичен случай по друг начин-че подборът не бил задължителен,макар че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата”С„задължението да се извършва подбор би съществувало ако бе останала щатна бройка за длъжността „главен експерт по приходите”, в рамките на съответната организационно обособена структура, в която е работела ищцата преди уволнението- офис Разград.”
Настоящият състав на ВКС счита,че неправилно е приложена разпоредбите на чл.329 КТ и не приема разрешенията , дадени от Софийския районен съд.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 14.02.2008г по гр.д. № 1800/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: