О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №839/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. И. срещу решение №225 от 20.11.2017г по в. гр.дело № 534/2017г. на Пловдивски апелативен съд , с което след частична отмяна на решение № 207 от 13.06.2017г на Хасковски окръжен съд , обезщетение на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ищеца Х. Н. И. ,претърпял вреди в следствие на прекратено от разследващите органи незаконно обвинение в извършване на престъпление , е намалено на 3000 лева. На първа инстанция са били присъдени 7000 лева ,като за разликата въззивният съд е отхвърлил иска, а до размера до размера на исканите 26 000 лв. е потвърдил решението.
Съобразно установената фактеческа обстановка , като е отчел установената продължителност на наказателно производство от една година и шест месеца – за периода 30.05.2017 г. – 16.11.2015 г. , образувано срещу ищеца и други лица по обвинение за престъпление, което е тежко ; мярка за неотклонение с нисък интензитет – задържане за 24 часа на 30.05.2014 г., наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“,(наложена с постановление от 31.05.2014 г. и отменена с постановление от 15.01.2016 г) за която няма твърдения или доказателства да е попречила на планове на ищеца да осъществява свободно предвижване в чужбина ; отчетени личните притеснения , а също и обстоятелството, че за периода 27.03.2015 г. – 28.07.2015г., против Х. Н. И. безспорно е водено друго наказателно производство, приключило с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НПК, приложението на чл. 162 от ГПК и критериите в чл. 52 от ЗЗД са довели Пловдивски апелативен съд до извода , че сумата от общо 3 000 лева е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Твърденията на ищеца са се основавали на обичайните за обвиняем в неговото положение неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство , изразяващи се отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството му, страх от тежкото наказание, което се предвижда за тежко умишлено престъпление по чл.214,ал.2вр ал.1 ,вр чл. 213а,ал.2 НК , за което бил обвинен, загуба на лично време и средства за явяване по дела и подготовка на защитата му, ограничаване на негови законни права, затрудняване на дейността му.Въззивният съд е обсъдил показанията на доведения свидетел ,баща на ищеца , според които показания последният тежко изживял обвинението против него, хората започнали да странят, не могъл да вземе ловния си билет, бил под стрес и напрежение, разделил се с приятелката си, но в момента има семейство.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират множество въпроси, които се свеждат до прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в материалноправен и процесуалноправен аспект ,т.е като се преценят от съда всички относими обстоятелства в светлината на постановките по ППВС №4/23.12.1968г . Формулирани са и въпроси дали въззивният съд е изпълнил задължението си да основе решението си на установените по делото обстоятелства(т.2) ,за съдържанието на мотивите съгласно чл.235 и чл. 236 ал.2 ГПК (т.3)за обсъждането на всички твърдения , възражения и оплаквания (т.4)без което въззивният съд не е дал правилна квалификация на спорното право съобразно чл. 12 ,чл.235 и чл. 236 ал.2 ГПК, по които въпроси се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 предл. първо и второ ГПК и се цитират множество решения от практиката на ВКС .
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи по два въпроса:
1.процесуалният въпрос за обсъждане на доказателствата в съвкупност и поотделно ,относим към изводите на съда за недължимост на обезщетгение по първия иск и за размера до който да се уважи втория ,който въпрос касае обсъждане на доказателставта. 2.За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решение в съответствие с правилата на тежестта на доказване . По тези въпроси се твърди ,че не е налице съдебна практика и допускане по тях ще е от значение за развитие на правото .
Към касационната жалба е постъпила след влизане в сила на измененията в чл. 280 ал.1 ГПК (ДВ бр.86/2017г ) Изтъква се и критерият по чл. 280,ал.2 ГПК.Според защитата решението е очевидно неправилно поради това,че не са обсъдени всички твърдения , доводи ,възражения и оплаквания и няма мотиви по тях ,незаконосъобразните изводи на съда при преценка на доказателствата и приложението на закона водят до очевидна неправилност .
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не е налице очевидна неправилност на решението.
Въззивният съд е изложил мотиви, като изводите по фактите очевидно съответстват на доказателствата по делото . Касаторът не сочи по отношение на кой факт те са очевидно неправилни. Въззивният съд е обсъдил твърденията и доводите на ищеца , а касаторът не сочи, нито е очевидно кой от решаващите му доводи му е останал без обсъждане и преценка.Въззивният съд е посочил приложимото материално право – чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ,именно то е посоченото от ищеца в исковата молба и е съответно на предявеното основание на иска .Този иск е само един,за обезщетение на неимуществени вреди , като по вид и характер заявените вреди са от обичайното при конкретните обстоятелства морално естество, тях именно въззивният съд е приел за настъпили.Касаторът не излага никакви съображения за неправилност на съдържащата се в решението обосновка.От съда е приложена съответна за спора материалноправна норма (приложимия закон), което не се оспорва. Фактите , които са обсъдени в решението ,са относимите към материалното основание на иска , а изводите за тях са основани на установеното по делото в резултат на проведено доказване ,с участие на двете страни. Явно е , че в случая защитата на касатора поддържа „очевидна неправилност”на решението при възприемане на фактическата обстановка и обосновката на решаващите изводи на съда с изцяло бланкетни , лишени от конкретност доводи за незаконосъобразност и необоснованост .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по общо формулираните в изложението множество процесуалноправни въпроси,както и за определяне на обезщетението по критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Решаващите съображения на съда не обективират изтъкваното противоречие , а съобразяване с принципните указания в ППВС №4/1968г. Съобразени са и указанията по реш. № 223/2011г по гр.д №295/2010г на ІV г.о. Решение 385/2010г по гр.д № 1183/2009г ІІІ г.о се изтъква без връзка с решаващо произнесените от въззивния съд правни въпроси.По изведените във въпросите аспекти действително е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК множество решения на ВКС, част от които са приложени към изложението , но обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика. Липсва съдържателен довод за противоречие, т.е обосновка по специалния критерии , разяснен в ТР №1/19.02.2010г по т.д№1/2009 ,ОСГТК на ВКС. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт ,тъкмо тя е решаващият мотиви кръгът преценени обстоятелства е съобразно указания в задължителната практика . Доводите на защитата не са привързани към конкретните изводи на въззивния съд по делото, нито към установеното от фактическа страна. Въззивният съд не е приемал решаващо,че личните притеснения на ищеца във връзка с процесното обвинение са се дължали и на друго водено срещу него наказателно производство и поради това обезщетението следва да се намали, а изтъкнал факта на приключването на последното водено наказателно производство с налагане на административно наказание по чл. 78а от НПК , т.е отчел е обстоятелство, указано като относимо в ТР № 3/2005г ОСГК на ВКС.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по двата въпроса , посочени в част ІІ на изложението при условията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като принципен отговор на първия въпрос,за обсъждането на доказателствата в съвкупност и поотделно , е даден в задължителната за съдилищата тълкувателна практика, предвид ППВС №7/27.12.1965г , ППВС №1/1985г , т.19 от ТР№1/4.01.2001г ОСГК и ТР №1/2013г ОСГТК. При обосновката на въпроса не става ясно защо защитата счита , че в решението на ПАС са налице изводи за недължимост на обезщетение „по първия иск и за размера до който да се уважи втория” при положение , че не са предявени , нито са разглеждани два иска. Вторият въпрос също се поставя без всякаква връзка с обжалваното въззивно решение и кръга решаващо произнесени правни въпроси. Не се сочи и връзка с делото. Не е отговорено на общия селективен критерии на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване съгласно ТР №1/19.02.2010г по т.д №1/2009 , ОСГТК на ВКС
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №225 от 20.11.2017г по в. гр.дело № 534/2017г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .