6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 23.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3090 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2” ЕООД, [населено място], представлявано от адв.Н. К., срещу решение № 1974 от 24.07.2018г. по т.д. № 6030/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1558 от 02.08.2017г. по т.д. № 4636/2016г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 16 състав за отхвърляне на предявените от настоящия касатор срещу „Инвестбанк” АД и „Ем Зет Билд” ЕООД (н.) обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.179, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че не съществува ипотечно право, учредено от „Ем Зет Билд” ЕООД (н.) в полза на „Инвестбанк” АД по отношение на притежавани от ищеца недвижими имоти, представляващи апартамент В17, с идентификатор 68134.1933.25.5.37 и апартамент Г15, с идентификатор 68134.1933.25.6.15, находящи се в [населено място], район „Витоша”, местност „М. ливади – запад”, [улица], в жилищни сгради с магазини и подземни гаражи – секции „А”, „Б”, „В” и „Г”, изградени в недвижим имот, представляващ УПИ I – 25 от кв.59 по плана на [населено място].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че от допълнителното заключение на ССЕ и от признанието на ответника „Инвестбанк“ АД в допълнителния отговор е установено, че именно по двете банкови сметки, по които касаторът е заплатил цената на двата обекта, са постъпвали сумите от продажбата на ипотекираните имоти и от тях „Инвестбанк” АД е събирала служебно сумите за погасяване на вземането, произтичащо от договора за банков кредит. Твърди, че по делото не е безспорно установено, че специалната сметка по смисъла на процесния анекс № 6 от 27.06.2012г. към договора за банков кредит от 14.02.2007г. е имено посочената в отговора на ответника, като противния извод на въззивния съд е необоснован. Твърди, че заплащането на сумата от продажната цена съставлява погасяване на съответстващата част от дълга чрез изпълнение, поради което вземането, обезпечено с ипотека върху същите имоти, се счита за погасено в тази си част. Поради това поддържа, че сумата от продажната цена е изплатена, с оглед на което е възникнало условие за заличаване на ипотеките, учредени върху недвижимите имоти в полза на банката. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Следва ли да се приеме за изпълнено условието на банката – кредитор за заличаване на ипотеката при постъпване на суми от продажбата на имотите по посочена сметка, ако определената от банката сума е постъпила по друга сметка на длъжника, от която кредиторът е събирал служебно суми за погасяване на същото задължение по договора за кредит? Съответно приложими ли са в случая правилата на чл.75 ЗЗД?”. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 114 от 17.01.2012г. по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. Излага съображения и за очевидна неправилност на обжалваното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Ответникът „Инвестбанк” АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът „Ем Зет Билд” ЕООД (н.) не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „Инвестбанк” АД – като кредитодател, и „Литос – Айбилд” ООД, с ново наименование „Ем Зет Билд” ЕООД – като кредитополучател, е сключен договор за банков кредит в евро № КЦ 244/2007 – В от 14.02.2006г. По силата на нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж № 170, том III, рег. № 16507, дело № 13 от 15.12.2011г., нотариален акт за покупко – продажба на право на строеж № 12, том II, рег. № 8239, дело № 178 от 20.06.2012г. и нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 2, том II, рег. № 7623, дело № 170 от 12.06.2012г. на Нотариус В. И., рег. № 271 на НК, касаторът „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2” ЕООД – ищец по предявения иск, е придобил от „Ем Зет Билд” ЕООД тринадесет недвижими имота при продажна цена в размер на 775 014,90 евро /с вкл. ДДС/, изплатена на вноски, извършени в периода от 27.05.2008г. до 15.12.2011г., като за апартамент В17 и апартамент Г15 е заплатило сумите от 74 962 евро и 79 796 евро по сметки с IBAN: [банкова сметка] и IBAN: [банкова сметка], с титуляр „Ем Зет Билд” ЕООД. Върху придобитите недвижими имоти са учредени в полза на „Инвестбанк” АД договорни ипотеки, обезпечаващи вземанията на банката по договора за кредит. С анекс № 6 от 27.06.2012г. към договора за кредит „Инвестбанк” АД и „Литос – Айбилд” ООД са постигнали съгласие, че към датата на подписване на анекса задълженията по договора за кредит са в размер на 10 747 914,32 евро; в чл.7 са уговорили кредитополучателят да насочи всичките си постъпления от продажби по специална сметка, открита в „Инвестбанк” АД; в изпълнение на чл.7 са сключили договор за сметка с особен режим на разпореждане, а в чл.9 банката е дала съгласие да бъдат заличени ипотеките върху отделни обособени обекти в имота след внасяне на съответните суми по специалната сметка. При така установените факти въззивният съд е съобразил, че към 27.06.2012г. страните по договора за кредит са знаели за съществуването на банковите сметки на „Литос – Айбилд” ООД, по които „Глобал Куест Емърджинк Юрап Фанд 2” ЕООД е заплатило цената за процесните имоти, но въпреки това в анекса липсва изразено съгласие от банката за заличаване на ипотеките върху отделни обособени обекти в имота по т.6 от анекса по отношение на извършените плащания по тези сметки. С оглед изрично уговореното в чл.7, ал.8, чл.9 и чл.11 от анекса решаващият състав е приел, че такова съгласие не може да бъде извлечено и по тълкувателен път, прилагайки разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Не е споделил твърдението на ищеца, че договорът за откриване на сметката с особен режим на разпореждане не следва да бъде кредитиран, тъй като сметката била открита към датата на подписване на анекса, без да бъде посочена в него. Въз основа на заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза въззивният съд е приел, че вземането на банката по процесния договор за кредит не е погасено. В тази връзка е посочил, че учредените ипотеки върху всеки един от описаните в нотариалните актове недвижими имоти обезпечава цялото вземане на банката по договора за банков кредит и до погасяване на целия дълг ипотеките продължават да тежат върху всички самостоятелни обекти, независимо от извършените от длъжника разпореждания с правото на собственост върху отделни ипотекирани имоти в полза на трети лица, срещу които ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот съгласно разпоредбата на чл.173 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не установяват изпълнението на едно от предвидените в анекса условия, а именно извършване на плащане по сметката с особен режим на разпореждане, което е в тежест на ищеца. С оглед на това е заключил, че ипотечните права на банката върху процесните имоти не са погасени. Отбелязал е, че съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза по разкритата платежна сметка с особен режим на разпореждане с титуляр „Ем Зет Билд” ЕООД не са отразени записвания по движение на парични средства за периода 01.01.2012г. – 17.05.2017г., като е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства за друга такава сметка на дружеството. С оглед на това въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай поставеният от касатора въпрос е обсъждан от въззивния съд, но е решен при съобразяване с установените факти по делото – с конкретните клаузи на сключения между „Инвестбанк” АД и „Литос – Айбилд” ООД анекс към договор за банков кредит и тълкуването им съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. Поради това, доколкото отговорът на поставения въпрос зависи от конкретните факти по делото и събраните доказателства, не може да се приеме, че обосновава наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. От друга страна, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа доводи, свързани с правилността на въззивното решение /чл.281 ГПК/, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК, по аргумент на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи още, че представеното от касатора за обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решение № 114 от 17.01.2012г. по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. е неотносимо, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явна нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1974 от 24.07.2018г. по т.д. № 6030/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: