1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 23.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2260 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Ц. срещу определение № 91 от 13.01.2015г. по в. гр. дело № 3479/2014г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено определение № 13943 от 07.07.2014г. по гр. дело № 15120/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗК [фирма] за изменение на решение № 3473/19.05.2014г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие с чл. 78, ал. 3 ГПК и задължителната съдебна практика. Поддържа становище, че въззивният съд е разгледал единствено възражението за прекомерност, което не е релевирано своевременно, без да се произнесе относно обстоятелството дали е доказано надлежно плащането на разноски от страна на ответниците или не. Излага съображения, че в представените договори за правна защита и съдействие не е указан вида на плащане на адвокатското възнаграждение и от тях не може да се установи реално плащане. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Следва ли да се присъжда адвокатско възнаграждение, когато същото е инкорпорирано в договор за правна защита и съдействие, без да е указан вида на плащане?
Следва ли съдът да следи служебно основанието за присъждане на вече направени разноски за адвокатско възнаграждение след правновалидното им претендиране?
Може ли непредставилият списък по чл. 80 ГПК да направи валидно искане по реда на чл. 248 ГПК относно разноските на другата страна?
Изчерпва ли се възможността да се направи възражение за недължимост на претендираните разноски след приключване на устните състезания пред първата инстанция?”
Частният жалбоподател е посочил като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да излага конкретни съображения.
Ответницата З. К. Бозова от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за нейната недопустимост съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът М. Я. Бозов от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводът на ответницата за недопустимост на частната касационна жалба съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е неоснователен. Възприетото от ОСГТК на ВКС разбиране в т. 9 на посоченото Тълкувателно решение се отнася до недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък за разноски по чл. 80 ГПК и когато молбата се отнася до претендираните от нея разноски, но не и до допустимост/недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по молба по чл. 248 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на ЗК [фирма] за изменение на решение № 3473/19.05.2014г. на СГС в частта за присъдените разноски, въззивният съд е приел, че по делото пред първоинстанционния съд са представени от ответниците списък с разноски и пълномощното, инкорпориращо договор за правна помощ, имащ естеството на удостоверителен документ за извършеното плащане и представляващ разписка за реално платена в брой сума. Съдебният състав е констатирал, че първоинстанционният съд не е препятствал възможността на процесуалния представител на ищеца да се запознае с представения списък и документа за направените разноски, поради което е заключил, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е било своевременно упражнено, тъй като е заявено след приключване на устните състезания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Посочените от частния жалбоподател първи, втори и четвърти процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са обосновали изводите на възизвната инстанция. По отношение на тези въпроси не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 и т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението – ако е уговорено плащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /т. 1/. В съобразителната част на т. 11 е прието, че страната, която претендира присъждане на разноски, следва да представи доказателства за направените разноски най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Дейността на страните и съда по събиране на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява съдебното дирене за приключено и дава ход на устните състезания. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След постановяване на решението страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, каквито са действията по представяне на доказателства, включително за направени разноски за съответното производство, или действията по оспорване размера на направените разноски от другата страна.
Като е приел, че по делото пред първоинстанционния съд са представени от ответниците списък с разноски и пълномощното, инкорпориращо договор за правна помощ, представляващ разписка за реално платена в брой сума, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС. Направеното в договора за правна помощ вписване за извършено плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение е достатъчно и има характера на разписка и до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Третият процесуалноправен въпрос е ирелевантен, защото въззивната инстанция не е изложила съображения в смисъл, че молбата по чл. 248 ГПК на ЗК [фирма] е недопустима или не следва да бъде уважена поради това, че ЗК [фирма] не е представила списък по чл. 80 ГПК.
По отношение на релевантните правни въпроси основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице, тъй като по тях е формирана постоянна съдебна практика на ВКС, с която противоречиво решаваните преди горепосоченото Тълкувателно решение въпроси са уеднаквени и която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател трябва да бъде осъден да заплати на ответницата З. К. Бозова направените разноски за настоящото производство – платено адвокатско възнаграждение в размер 500 лв.
Разноски на ответника М. Я. Бозов не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 91 от 13.01.2015г. по в. гр. дело № 3479/2014г. на Софийски апелативен съд, 2 състав
ОСЪЖДА ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на З. К. Бозова с ЕГН [ЕГН] от [населено място], област П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.