О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 928 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. С. Й. и С. И. Й. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. И., против въззивното решение № 1304 от 9 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 1099 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2010 г., с което е потвърдено решение № 972 от 23 март 2010 г. по гр.д. № 5027 по описа на районния съд в гр. Варна за 2009 г. за разваляне до размер от 5/6 ид.ч. сключения между С. М. П. и С. Г. П. от една страна и В. С. Й. по време на брака й със С. И. Й. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото от доказателствата по делото е установено, че към момента на смъртта на С. П. страните били в много добри отношения, продавачите живели в [населено място], били са работоспособни и са се грижели за себе си и едва след заболяването на П. касаторката се е грижела за тях в дома си в А.; проблемите са възникнали между двете сестри; полаганите грижи и издръжката са безспорни, адекватни на здравословното състояние и на нуждите на прехвърлителите; по изрично желание на прехвърлителите те са били в А. само през зимата; необоснован е изводът на съда, че полаганите грижи не са били ежедневни, непрекъснати и постоянни, след като такава е била волята на прехвърлителите и избрания от тях начин на живот; мотивите са противоречиви относно необходимостта приобретателите да следят конкретните нужди и да престират необходимите грижи; неправилен и в противоречие със съдебната практика е изводът на съда, че дори прехвърлителят да е в състояние да се издържа и гледа сам, то приобретателите дължат същото; заплащането на парични средства от касаторите започнало след подаване на исковата молба и влошаване на отношенията и след отказ на прехвърлителката да приеме натурално изпълнение; прехвърлителката е следвало да поиска трансформиране на задължението в парично; полаганите грижи за прехвърлителката от трето лице са в периода на водена на делото; неправилно съдът не допуснал разпит и преразпит на свидетели. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, наречено от касаторите „допълнение към касационна жалба”, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса престирането на парична издръжка поради отказ на прехвърлителя да приеме същата в натура, счита ли се за пълно неизпълнение на задълженията по алеаторния договор. Сочат се решение № 589 по гр.д. № 67 за 1996 г. на ІІ ГО и ТР № 96 по гр.д. № 65 за 1966 г. ОСГК.
Ответниците С. Г. П. от [населено място], обл. В. и Й. С. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Я. С., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че престираните от ответниците по иска грижи се изразявали в осигуряване на подслон през зимните месеци за периода 2003-2005 г., посещения в дома на прехвърлителите в почивните дни, осигуряване на хранителни продукти и помощ в селскостопанската работа, но само до момента на влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя П.; следоперативния период П. прекарал в дома си под грижите на съпругата си и липсват данни ответниците да са участвали във възстановителния период чрез заплащане на консумативи, хранителни продукти, медикаменти; от началото на 2009 г. приобретателите престанали да престират грижа в натура по отношение на прехвърлителката и се наложило тя да моли за помощ съседи за закупуване на лекарства и стоки от първа необходимост; при това положение приобретателите са разполагали с възможността да искат трансформиране на задължението в паричен еквивалент; предложеното трансформирано изпълнение е в период, следващ предявяването на исковата молба и защото такова изпълнение не е било желано от прехвърлителката, тъй като тя се е нуждаела от изпълнение в натура, а не от паричния еквивалент на поетото задължение; няма данни дали паричната издръжка е била достатъчна за задоволяване на потребностите на прехвърлителката.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
К. поставят изрично един правен проблем – престирането на парична издръжка поради отказ на прехвърлителя да приеме издръжката в натура счита ли се за пълно неизпълнение на задълженията по алеаторния договор. В разглеждания случай въззивният съд не е установил подобни обстоятелства и не е дал разрешение в посочения от касаторите смисъл – прехвърлителите да са отказали да приемат изпълнението на договора в натура, за да се счете, че изводите му са обусловили крайния резултат по спора. Напротив – съдът сочи, че парично изпълнение на задължението не е било желано от прехвърлителката, тъй като тя е имала нужда от изпълнение в натура, а не от паричния еквивалент на поетото от касаторката алеаторно задължение. Освен това, възражението за отказ да се приеме издръжката в натура е било въведено едва с въззивната жалба на касаторите с твърдението, че заплащането на парични средства от тях е започнало след подаване на исковата молба и влошаване на отношенията и след отказ на прехвърлителката да приеме натурално изпълнение. От една страна, не се е твърдяло в процеса, че преди началото му прехвърлителите са отказали приемане на дължимата престация в натура, а доказателства, че такъв отказ е налице дори и по време на процеса, не се представят. Съвкупността от изложените съображения сочи, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите правен въпрос, тъй като той не е бил обуславящ за изводите на въззивния съд, поради което не е необходимо и съобразяването на представената съдебна практика.
Извън поставения изрично правен въпрос, в касационната си жалба касаторите сочат още, че в противоречие със съдебната практика е изводът на съда, че дори прехвърлителя да е в състояние да се издържа и гледа сам, то приобретателите дължат същото. Подобен извод не е направен от въззивния съд. Видно от приетото в обжалваното решение, приобретателите не са престирали необходимите грижи и издръжка в моменти, когато прехвърлителите са се нуждаели от тях – след извършената операция на прехвърлителя и от началото на 2009 г. за прехвърлителката, когато се е наложило за нуждите й да се грижат съседи. След като твърдяното от касаторите разрешение не е обосновало изводите на съда, то липсва основание за допускане на касационно обжалване.
На последно място се твърди, че неправилен и в противоречие с практиката е изводът на съда, че ответниците е следвало да поискат трансформация на изпълнението. Този извод на въззивния съд обаче е сторен въз основа установеното по делото, че от началото на 2009 г. приобретателите са престанали да престират изпълнение в натура по отношение на прехвърлителката, поради което й се налагало да търси помощ от други лица. К. не са поставили относимия правен въпрос – когато престанат да престират изпълнението в натура спрямо прехвърлителите, следва ли приобретателите да поискат трансформация на изпълнението в паричния му еквивалент, за да се счете, че изпълняват задълженията си по договора в необходимите му обем и начин. Липсата на поставен въпрос по даденото разрешение препятства допускането на касационното обжалване, както се приема в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Ответниците не претендира заплащане на разноски за касационната инстанция, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1304 от 9 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 1099 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: