О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 24.06.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2781/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 3116 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 9281/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 63 състав решение № ІІ-63-256 от 26.03.2014 г. по гр. д. № 20471/2012 г., е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (сега отм.) за заплащане на сумата 18 216 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+” за увреждане на стрелата на автокран марка „М.”, причинено на 17.01.2012 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, а също и поради необоснованост. Твърди, че въззивният съд е постановил акта си въз основа на прието във въззивното производство писмено доказателство – Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+”(в сила от 15.07.2009 г.), за събирането на което не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Освен това, според касатора, независимо,че в исковата молба не е конкретизиран „покрит риск” или „застрахователно събитие” и че в доклада по делото пред двете инстанции не са му дадени указания за такова конкретизиране, решаващият състав е обсъждал именно покритите застрахователни рискове от природни бедствия – „буря” и „ураган” (т.2.1.1. и т. 2.1.1.1. и сл.), без да обсъди и останалите рискове, в т. ч. и тези по т. 2.1.3.1. – удар от физически тела и по т. 2.1.4. – случайно падане на други тела върху МПС, които в пълна степен съдържат признаците на процесното застрахователно събитие като обективен факт.
Като обуславящи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли съдът да допусне нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК при условие, че страната не е поискала представянето им в първата инстанция по делото и при допускане събиране на нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК следва ли обжалващата страна да се позове и да обоснове предпоставките за допускане на новите доказателства по чл. 266, ал. 2 и 3, за да преодолее забраната на ал. 1 на същия член и следва ли съдът да обоснове и мотивира защо приема, че е налице процесуално нарушение в първоинстанционното производство по допускането им; 2. При претенция по застрахователен договор, общо и без посочване на покрито застрахователно събитие, длъжен ли е съдът да укаже на страната да направи уточнения по иска, а при неуказване длъжен ли е съдът да обсъди всички покрити рискове и да мотивира решението си по тях”.
Според касатора, посочените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 20 от 09.03.2011 г. по т.д. № 311/2010 г. на ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и определение № 32 от 26.01.2012 г. по т. д. № 222/2011 г. на ІІ т. о. (по първия въпрос) и решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ІІ т. о. (по втория въпрос). Освен това, поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението (в касационната жалба), че решаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 10.08.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 208, ал. 1 КЗ (сега отм.), въззивният съд е приел, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение на ищеца за повредата на собствения му кран, за който е сключена застраховка „Каско+”, е основателен. Решаващият състав е преценил, че процесното събитие (падането на демонтирания със застрахования кран билборд) не представлява покрит от застраховката риск, т. е. че не е налице застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховане (сега отм.). Изводът по този основен спорен между страните въпрос е направен с оглед уговорките по т. 2.1.1. от Общите условия на застраховката „Каско+”, уреждащи покритите рискове от природни бедствия, в т. ч. и от буря и ураган, на каквито именно, предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, съдът е счел, че се позовава ищецът. Съобразявайки изрично дадените в раздел І, т. 14 от Общите условия определения на риска „буря” като силен вятър със скорост над 15 м/с, а „ураган” – вятър със скорост над 30 м/с, въззивната инстанция е приела, че такъв риск в случая не е реализиран, тъй като от представеното от самия ищец писмо изх. № 197 от 19.01.2012 г. от Национален институт по метеорология и хидрология при Б. се установява,че в деня и района на настъпване на процесното събитие е духал умерен до силен вятър със скорост 6-9 м/с и пулсации 12 м/с. Поради това и доколкото събитието не попада и сред някой от другите покрити рискове по клауза „Пълно каско”, е направен извод, че независимо от причиненото от силния вятър увреждане на застрахованото МПС, отговорността на застрахователя не следва да бъде ангажирана.
По съображения, че щом по делото не се установява наличието на една от кумулативно изискваните предпоставки, а именно – покрит риск, като неоснователен е преценен доводът на ищеца-въззиваем, че застрахователят е мотивирал отказа си за плащане на обезщетение само с липсата на причинна връзка между събитието и вредите. Не е уважено и възражението на същата страна за приемане във въззивното производство на Общите условия, действащи към сключване на процесния договор. В тази връзка е посочено, че освен, че в относимите към спора клаузи те не се различават от представените от самия ищец в първоинстанционното производство, но и в тежест именно на ищеца е било да докаже наличието на застрахователно събитие – покрит съгласно застрахователния договор и Общите условия риск, което изрично му е указано от районния съд с доклада по делото. Според съдебния състав, недоказването на този факт обуславя неоснователност на иска и отхвърлянето му, но по никакъв начин не може да доведе до извода на първоинстанционния съд,че са покрити „всички рискове от имуществено увреждане на МПС, независимо от застрахователното събитие”.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – въпросите да са обусловили изхода на конкретното дело.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос следва да се отбележи, че същият не отговаря на посочената задължителна предпоставка, тъй като не е единствено обуславящ за изхода на правния спор. Действително, въззивният съд е изградил извода си за липса на покрит риск и съответно на застрахователно събитие въз основа на Общите условия, приети във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК. Същевременно, обаче, решаващият състав изрично е посочил, че дори същите да не бъдат съобразени, то предявеният иск отново би бил неоснователен, тъй като би бил недоказан, доколкото в тежест именно на ищеца е доказването на твърдението, че е настъпило застрахователно събитие, т. е. риск, покрит от застрахователния договор и Общите условия, а недоказването на този факт (поради непредставяне на действащите към датата на събитието Общи условия) не води до извод, че са покрити всички рискове от имуществено увреждане на МПС. Следователно, несъобразяването на приетите във въззивното производство Общи условия не би довело до различен изход на делото, т. е. предявеният иск не би бил уважен. Ето защо, поставеният в тази връзка въпрос няма характеристиката на обуславящ за делото и не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Поради това не подлежи на обсъждане и релевираното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
К. контрол не следва да бъде допуснат и по втория поставен в изложението въпрос. Този въпрос съдържа твърдение на страната, което не съответства на данните по делото, а именно – че е заявена претенция по застрахователен договор „общо и без посочване на застрахователното събитие”. Вярно е, че в исковата молба ищецът не е посочил конкретната клауза от Общите условия, на която основава претенцията си. Ясно и точно, обаче, е посочил обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на застрахованото МПС – „времето е ветровито, с вятър със скорост 6-9 м/с, с пулсация на вятъра до 12 м/с; при полагане на долната част от рекламното съоръжение на земята се появява пулсация на вятъра, която обръща и завърта билборда, при което стрелата на крана се изкривява и поврежда” – от които обстоятелства недвусмислено следва, че се твърди покрит риск природно бедствие „буря” или „ураган”, който риск именно е обсъден в мотивите на обжалвания акт. Поради това не може да се счете, че за съда е съществувало задължение да укаже на ищеца да направи уточнения по иска, както и че е бил длъжен да обсъди и останалите уговорени в застраховката рискове, в какъвто смисъл е поставеният от касатора въпрос. Ето защо, следва да се приеме, че този въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1ГПК. Отделно от това, по отношение на него е недоказано и твърдението за противоречие с практиката на ВКС, доколкото представеното в тази връзка решение е неотносимо към случая, тъй като е постановено по съвсем различни въпроси (за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви и дали липсата на мотиви води до недопустимост или до неправилност на съдебния акт).
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, поради това, че е заявено бланкетно, без да са изложени аргументи за наличие на двете кумулативни предпоставки в него. Още повече, че в касационната жалба касаторът поддържа само част от това основание – значение на въпроса „за точното прилагане на закона”, което е в противоречие с указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3116 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 9281/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: