4
Гр. д. № 3686/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 502
София, 24.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3686/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Б. срещу решение от 16.01.2014 г. по гр. д. № 8788/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.08.2011 г. по гр. д. № 42663/2010 г. на Софийски районен съд.
Поддържа се довод за неправилно прилагане на материалния закон. Допускането на въззивното решение до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешения от съда материалноправен въпрос: дали при определяне правата на съделителите, когато наследниците са преживяла съпруга и родители, следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 2 ЗН или субсидиарно следва да се приложи чл. 29 ЗН. Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с задължителната практиката: ППВС № 1 от 1984 г., Р № 40 от 25.07.1983 г. по гр. д. № 19/83 на ОСГК на ВС … и решения № 146 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 196/2009 г. на ВКС, І г. о. И р.Р № 598 от 30.01.2003 г. по гр. д. № 1088/2001 г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответниците по касация не са подали отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и настоящият съдебен състав я намира за допустима.
За да се произнесе по искането да допускане на касационна проверка съдът взе предвид следното:
С решението е допуснат до делба съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 20, в [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 7,[жк]между Н. Б. с квота 2/6 ид. ч., А. Б. с квота 2/6 ид. ч. и Й. Т. и касатора Н. Б. с квоти от по 1/6 ид. ч.
При определяне правата на съсобствениците съдът е намерил, че следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 2 ЗН.
От фактическа страна е установено, че имотът е придобит през 1980 г. на възмездно основание от М. С. и М. С. по време на брака им. М. С. е починал през 1993 г. и оставил за наследници съпруга и две дъщери – Н. Б. и Й. Т.. След откриване на наследството между тях е възникнала съсобственост при права 4/6 за преживялата съпруга и по 1/6 за всяка от дъщерите. През 1997 г. преживялата съпруга М. С. е продала на внука си М. Б. своите 4/6 ид. ч. от имота.
М. Б. е починал през 2005 г. и е оставил за наследници съпруга А. Б. и родители Н. Б. и Н. Б.. Тъй като бракът между наследодателя и преживялата съпруга е продължил по-малко от десет години, съдът е приел, че правата на наследниците на М. Б. следва да се определят по правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН, като съпругата получи половината от наследството, т. е. 2/6 ид. ч., а родителите по 1/6 ид. ч. от него.
Искането за прилагане на нормата на чл. 29, ал. 3 ЗН е намерил за неоснователно, тъй като наследодателят М. Б. не е извършил приживе завещателно или друго разпореждане с придобитите от него права върху имота.
Разрешеният от съда въпрос за това приложима ли е в настоящата хипотеза нормата на чл. 29, ал. 3 ЗН, която повелява, че запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил родители, е даден в съответствие със закона и задължителната практика по прилагането му.
Наследодателят М. Б. е оставил за наследници съпруга и родители. В този случай правата им се определя по правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН, като делът на съпругата е в размер на ? от наследството, тъй като бракът е продължил по-малко от 10 години, а останалата част се разпределя между родителите. Няма основание за прилагане нормата на чл. 29, ал. 3 ЗН. Нормата е от специален характер. Предпоставка за прилагането й е извършено приживе от наследодателя разпореждане, с което да е накърнил запазените части на наследниците. Такива факти по делото не са установени.
Принципът е, че гражданите са свободни да се разпореждат с притежаваното от тях имущество. Законодателят е установил ограничение на тази свобода с цел да бъдат обезпечени интересите на семейството и най-близките наследници по закон, които са низходящите, родителите и съпругът.
Материалноправният въпрос за обема на правата на наследниците е разрешен законосъобразно по правилата и в обема, уреден в нормите, регламентиращи наследяването по закон – чл. 6 и чл. 9, ал. 2 ЗН. С нормата на чл. 29 ЗН се определят запазените части на някои наследници, които не могат да бъдат накърнявани със завещателни разпореждания. Некоректно е позоваването на Решение № 40 от 25.07.1983 г. по гр. д. № 19/83 на ОСГК на ВС. То няма задължителен характер, тъй като е постановено на основание чл. 227 ГПК отм., в редакцията му от 1983 г. В този смисъл е разрешението дадено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Неотносими към формулираният въпрос са ППВС № 1/1984 г. и посочените двете решения на ВКС. В постановлението се дава разяснение за размера на запазената част на съпруга, когато наследява с наследници без запазена част. В решение № 146 се дава отговор на въпроса за запазената част на съпруга, когато наследява с братя и сестри, а в решение № 598 правата на съпруга в съсобствеността при наследяване с брат на наследодателя, са определи по правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН и съобразно продължителността на брака. Разрешените въпроси не са идентични с поставения по настоящото дело, поради което тези решения не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 , т. 1 ГПК.
Не се установи да е налице релевираното основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение, поради което такова не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2014 г. по гр. д. № 8788/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: