О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 25.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 416 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4561/27.07.2011г., подадена от Е. Н. К. против определение от 30.06.2011г. по гр.д.№ 414/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.02.2011г. по гр.д.№ 177/2008г. на Дупнишки районен съд за прекратяване на производството поради неизправяне нередовностите на исковата молба.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 299 от действащия ГПК.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса може ли да се предяви нов иск за същото спорно право между същите страни, ако са настъпили нови факти и обстоятелства след влизане в сила на предходното решение
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваният съдебен акт, възивния съд е приел, че исковата молба е останала нередовна въпреки дадените указания на съда, а подаваните молби-уточнения съдържат различен петитум.
Предявен е от ищците първоначално отрицателен установителен иск за имот 009005 по КВС, землището на [населено място].от 3,5 дка С определение от 19.3.2011 г., районен съд е прекратил производството по делото, поради наличие на сила на присъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, с което иска е отхвърлен. Това определение обаче е отменено с определение от 07.04.2009 г. по ч.гр.д. №137/2009 г. Кюстендилски окръжен съд. Тъй като определението е съдържало мотиви, че исковата молба е нередовна, с определение от 21.04.2009 г., РС е дал указание на ищците да уточнят обстоятелствената част на иска съобразно указанията на КОС. С молба вх. № 4256/12.05.2009г. ищцата Е. К.. е уточнила, че с решение по гр.д № 414/1996 г. на РС-Дупница по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ на ищците е възстановено правото на собственост върху процесния имот от 3,5 дка., както и че имотът се владее и ползва от ищците, което обуславяло правният им интерес да водят отрицателен установителен иск за собственост. Тъй като в този случай не е ясно защо се предявява тогава иска към ответниците, с протоколно определение от 15.10.2011 г. районен съд отново е оставил исковата молба без движение, като е дал подробни указания на ищците да посочат по какъв начин ответниците заявяват права върху спорния имот към настоящия момент; легитимират ли се като собственици ответниците и въз основа на какво; владеят ли спорния имот, както и да изложат ясен петитум, обвързан с обстоятелствената част на исковата молба. С молба вх.№ 13622/20.10.2010 г. е уточнено че ответниците се легитимират като собственици на имота въз основа на решение на ОС „З“ [населено място] за възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя, че искът по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ предявен от ищцата /сега жалбоподателка/ за този имот е бил отхвърлен, но тъй като с решение по гр.д. №414/1996 г. на Д. им е възстановена собствеността върху процесната нива и това решение представлява нов факт и титул за собственост, считат, че имат право да предявят нов иск. Заявяват че имотът се ползва и работи от трето лице, а не се владее от ответниците и се претендира да се признае за установено от отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесната земя.
С разпореждане от 09.11.2010 г. исковата молба отново е оставена без движение като е дадено указание да се посочи какъв иск се предявява отрицателен или положителен установителен иск, както и да се посочи ответниците отричат ли правото на собственост на ищците и по какъв начин, щом те не ползват имота за да се обоснове правния интерес от предявяването на иска. С молба вх. № 401/11.01.2011 г. е направено изменение на иска от установителен в осъдителен с твърдение, че ответниците ползват имота.
Въззивният съд е приел, че поради различните и противоречиви твърдения на ищците в молбите-уточнения на исковата молба, тя е останала нередовна, поради което правилно е върната от РС..
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Формулираният с частната касационна жалба въпрос е може ли да се предяви нов иск за същото спорно право между същите страни, ако са настъпили нови факти и обстоятелства след влизане в сила на предходното решение. Този въпрос е неотносим към спора, тъй като възивният съд не е потвърдил решението поради наличие на сила на пресъдено нещо и недопустимост на предявения иск, а поради неизправяне нередовностите на исковата молба. Този въпрос е бил предмет на първото определение, с което е прекратено делото, но то е било отменено от въззивната инстанция с определението по ч. гр.д.№ 137/2009г. Следователно общото основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал.1 от ГПК не е обосновано. Представената съдебна практика също е неотносима, тъй като тя не касае основния решаващ мотив на съда за постановяване на обжалваното определение. Поради това, че не се обосновава общото, а и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК, обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.06.2011г. по гр.д.№ 414/2011г. на Кюстендилски окръжен съд по частна жалба № 4561/27.07.2011г., подадена от Е. Н. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: