О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 28.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 5953 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Държавно предприятие „Д. „К.” ТП [населено място] против определение от 19.07.2013г. по гр.д.№ 265/2012г. на Окръжен съд – Силистра
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предявеният от Държавно предприятие „Д. „К.” ТП [населено място] против А. Х. Д. иск за обезщетение от непозволено увреждане и лихва за забава е отхвърлен от РС и решението е потвърдено от въззивната инстанция, като ищеца е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за всички инстанции. С молба от 31.01.2013г. ответникът е поискал изменение на решението в часта за разноските на основание чл. 248 ГПК. Молбата е удовлетворена частично с определение № 110/26.02.2013г.. Определението не е обжалвано. На 28.02.2013г. ответникът е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските. Съдът уважил молбата с резолюция /разпореждане/ от 01.03.2013г., макар, че в частта за разноските, решението има характер на определение и не е основание за издаване на изпълнителен лист. Ищецът не е обжалвал това разпореждане, съгласно предвидената възможност в чл. 407 ГПК.
На основание издадения изпълнителен лист за разноски е образувано изпълнително дело, наложен е запор върху сметките на ищеца в Ц. и на 19.07.2013г. сумата 3513 лв. е преведена към сметката на ЧСИ. Преведени са и сумите за такса и разноски по изпълнението.
Междувременно въззивното решение е обжалвано от ищеца с касационна жалба от 20.03.2013г., по която е образувано гр.д.№ 2335/2013г. на ВКС ІІІ гр.о., по което съдът не се е произнесъл по чл. 288 ГПК. По същото дело е поискано от ищеца спиране на изпълнението. Сума 3513 лв. е внесена по специалната сметка на ВКС за това и искането за спиране е уважено с определение № 137/31.05.2013г. На 11.07.2013г. ЧСИ уведомява ищеца, че е спрял изпълнението, но въпреки това на 19.07.2013г. сумите са преведени по неговата сметка.
С молба от 04.07.2013г. ищецът е поискал окръжния съд да изиска обратно изпълнителния лист, и да бъде изпълнено определението за спиране на изпълнението № 137/31.05.2013г.
С обжалваното сега определение съдът е оставил последната молба без уважение, тъй като в ГПК не са уредени производства по исканията на страната.
Определението е правилно:
В ГПК не съществува възможност от страната да бъде изискан издадения й изпълнителен лист. Уредена е възможност за издаване на обратен изпълнителен лист, ако съдът е отменил основанието, на което той е издаден – чл. 245, ал.3 и чл. И чл. 309, ал.2 ГПК. Действително не е имало основание за издаване на изпълнителния лист за присъдените разноски до влизане в сила на решението, но разпореждането за издаването му не е обжалвано и е влязло в сила. В частта за разноските решението не е отменено, поради което не е налице основанието за издаване на обратен изпълнителен лист.
Второто искане в молбата – да се изпълни определението за спиране следва да бъде адресирано до съдебния изпълнител, пред който е образувано изпълнителното дело. Спирането и постановено преди превеждане на сумата по сметката на ЧСИ, т.е. той макар да е уведомил длъжника, че спира изпълнението е събрал сумата след това. Вземането за разноски е обезпечено с внесената сума по сметката на ВКС и наложения запор върху сметките на ищеца дава допълнително обезпечение. Действията на съдебния изпълнител обаче не са обжалвани и не са предмет на настоящото производство. По подадената от ищеца молба на 04.07.2013г. Окръжния съд не е могъл да контролира налагането на запора и извършения в последствие превод на сумата. Затова и по това искане определението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 19.07.2013г. по гр.д.№ 265/2012г. на Окръжен съд – Силистра
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: