О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 03.04.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1674 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. В. от [населено място], срещу решение от 13.07.2011г., постановено по гр.д. №159/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2010г. по гр.д.№717/2008г. на Пазарджишки окръжен съд за уважаване на предявения от Д. С. С. иск с правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. С. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Т. С. В. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е прието за установено вземането на Д. С. С. по заповед за изпълнение №141 от 07.07.2008г. на парично задължение въз основа на документ – договор за заем, с която е постановено Т. С. В. и И. С. В. солидарно да заплатят на Д. С. С. сумата 40 000лв., представляваща размера на заетите пари по договора, ведно със законната лихва от 15.06.2008г. и сумата 1500лв. – разноски в заповедното производство.
Касаторът е поставил въпрос: „тълкуването на изразената от страните правно валидна воля следва ли да се ограничава единствено в подписания по между им писмен документ /в случая договор/ или следва да се преценява, съобразно всички заявени в хода на производството от тях факти и обстоятелства”, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос има формирана по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС, изразена в решение на №546 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 856/2009г. на ВКС, ІVг.о., която не се нуждае от промяна. Прието е, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.
К. считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и въпросът: „допустимо ли е в производството по установяване на вземането за първи път да се въвеждат нови факти и обстоятелства, невключени в съдържанието на заявлението и нямащи нищо общо с издадената заповед за незабавно изпълнение”. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като вземането не е индивидуализирано по различен начин в заявлението за издаване на изпълнителен лист и в исковата молба за установяване на оспореното вземане. Същото се отнася и до съдържанието на заявлението и исковата молба относно изискуемостта на вземането. Изискуемостта на вземането възниква с изтичане на един месец от влизане в сила на заповедта, с която общината се произнася по искането за изкупуване. За установяване на изискуемостта на вземането в заявлението и в исковата молба има позоваване на заповед №166 от 04.03.2008г. на кмета на общината, а тази заповед е влязла в сила незабавно, тъй като единственият й адрес Т. В. няма правен интерес да я обжалва.
Издаването на заповед на кмета на общината е от значение за изискуемостта на вземането, независимо дали с нея се дава съгласие за изкупуването или отказ. Поради това законосъобразността на тази заповед и оттук – въпросът дали съдът може да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност поради неспазена процедура – не са от значение за конкретното дело.
Не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване въпросът за правилността на изводите на съда за преклудиране на правопогасяващо възражение при конкретните данни по делото и въпросът за правилността на изводите на съда относно становището и доводите на другата страна, които са от значение за правилността на обжалваното решение. По тези доводи касационният съд не може да се произнесе в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако то бъде допуснато.
С оглед на изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за производството по допускане на касационно обжалване, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.07.2011г., постановено по гр.д. №159/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: