ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 502
София, 31. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1074 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 217/09.11.2017 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 423/2017, с което е потвърдено решение № 546/04.05.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2750/2016, с което е уважен предявеният иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата 108.640 лв., заплатена по предварителен договор на отпаднало основание.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от адв. Н. Ш. от ПАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и по материалноправните въпроси: за естеството на правото да бъде развален предварителен договор поради неизпълнение и от кой е момент започва да тече давностния срок за развалянето на такъв договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, както и съвпада ли той с момента, от който може да се иска обявяването на договора за окончателен, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава на противоречие с практика на ВКС.
Ответникът по жалбата С. А. Д., представляван от адв. О. А. от ВАС, я оспорва като неоснователна и счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд е съобразил практиката на ВКС и е постановил правилно решение. Претендира направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 24.11.2008 г. страните са сключили предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот във ваканционна жилищна сграда „Х. б.“, която да бъде изградена съгласно разрешение за строеж № 13/28.01.2008г. в С.. Ответникът се е задължил да построи и продаде на купувача апартамент срещу цена в размер на 120.711 евро (без ДДС), платима на 4 вноски, като в 30-дневен срок след изплащане на цената да прехвърли собствеността на имота в предвидената от закона нотариална форма. На 21.03.2011 г. е подписан и анекс към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който е изменен чл. 4 от този договор, като страните са се съгласили цената на описания в т. 1 имот да е в размер на 108.640 евро (без ДДС), платима на две вноски (36.215 евро – преди подписване на анекса и 72.425 евро – до 30.04.2011 г), като продавачът се е задължил в срок до 31.05.2012 г. да извърши лично или чрез възлагане на трети лица всички видове строителни дейности за изграждане на недвижимия имот по т. 1, заедно с всички видове вътрешни и външни инсталации, както и изграждането на вертикалната планировка. Ищецът е заплатил на продавача продажната цена на имота, предмет на предварителния договор, видно от разписки от 24.11.2008 г., 16.01.2009 г. и 12.05.2011 г. С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 27.10.2016 г., ищецът предвид прекомерното забавяне изпълнението на строителството и въвеждането в експлоатация по смисъла на чл. 176 от ЗУТ на комплекса и съответно процесния апартамент, е уведомил, че за него е безполезно изпълнението на договора от 24.11.2008 г., поради което едностранно го е прекратил, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, като е определил на ответника 14–дневен срок за връщане на продажната цена в размер на 108.640 евро. Съгласно заключение на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза за състоянието на процесния имот, находящ се във Ваканционна жилищна сграда „А2“ към момента на извършения от експерта оглед, е прието, че не е подписан акт образец 15 – за предаване на строежа от страна на строителя на инвеститора, не са изпълнени външните захранващи инсталации, външен канал до пречиствателната станция с тласкател и свързване на комплекса с нея, не е осигурено и трасето с трафопост на външното електрозахранване на комплекса. Съгласно Акт за приемане на конструкцията /обр.14/ от 24.11.2011 г. е установено, че ответникът е изградил сграда А2 до степен груб строеж, но не я е въвел в експлоатация в срока на договора,тъй като не са изпълнени външните връзки на сградата, като не е приключила процедурата по присъединяване на целия комплекс към външните водопровод и канализация с тласкател към пречиствателната станция. От събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода, че ответникът е неизправната по договора страна и не е установил изпълнението на поетите от негова страна задължения за изграждане на процесния обект, прехвърляне на правото на собственост върху имота в определения срок и предаването на имота до 31.05.2012 година, съгласно анекса от 21.03.2011 г. Прието е, че липсват доказателства, забавата да се дължи на обективна невъзможност за изпълнение. Предвид голямата забава от страна на ответника, който не е реализирал строителството и не е изпълнил договорните си задължения, въззивният съд е приел, че ищецът законосъобразно е упражнил правото си да развали процесния договор и от момента на връчване на нотариалната покана 27.10.2016 г., договорът е развален, с което е отпаднало основанието за получаване на сумите по него и ответникът дължи връщането на получената цена.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят изхода на делото, тъй като те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. При двустранните договори всяка от страните получава и може да задържи насрещната престация, защото тя е изпълнила своята. Когато насрещната страна не изпълнява задължението си, изпълнилият своето задължение кредитор може да се освободи от договора и да поиска връщане на даденото от него. Той може да развали договора, когато длъжникът не изпълнява своето задължение по причина, за която той отговаря. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и съгласно т. 7 П. № 1/1979 при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува, затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. Третият въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК) и в случая ищецът е предявил иск за връщане на даденото по договора, който е развалил поради неизпълнение, а няма интерес след забавата от страна на ответника от реално изпълнение и обявяване на предварителния договор за окончателен. Предварителният договор за продажба на отделен обект в сграда, която обещателят се е задължил да построи в определен срок може да бъде обявен за окончателен от момента, в който възникне правото на собственост върху построения обект, а разваляне на същия договор поради неизпълнение може да се иска след изтичането на срока за извършване на строителството, т.е. двата начални момента може да не съвпадат. Посочената от касатора практика на ВКС не е в противоречие с повдигнатите въпроси, нито с изводите на въззивния съд, доколкото не е относима и касае различни хипотези – вземания за обезщетения и неустойки, които се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 217/09.11.2017 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 423/2017.
ОСЪЖДА [фирма], П. да заплати на С. А. Д., гражданин на Руската федерация, М., сумата в размер на 6.858,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.