О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 04.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.06.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4440 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. С. Г., в качеството и на неограничено отговорен съдружник в [фирма]- в ликвидация и в качеството и на ликвидатор, представляващ [фирма]- в ликвидация, със седалище [населено място], чрез пълномощника им адв. С.Банкова, против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 231 от 02. 08. 2013 год. по т.д.№ 124/ 2013 год., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд № 31 от 07. 02.2013 год., по т.д.№ 51/2012 год. за отхвърляне на предявените от [фирма] , [населено място] срещу касаторите, като солидарни ответници, субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове: по чл.342, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД до размера на сумата 1 429.52 евро, неплатени лизингови вноски за периода 10.12.2008 год. – 27.04.2009 год. по договор за лизинг № 85202 от 10.09.2008 год.; по чл. 92, ал.1ЗЗД за сумата 13 126.23 евро – договорна неустойка за разваляне на договор за финансов лизинг № 85202 от 10.09.2008 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 179.88 евро, мораторна лихва върху неплатените лизингови вноски за периода 28.04.2009 год. – 10.05.2012 год. са осъдени К. С. Г. и [фирма]- в ликвидация да заплатят солидарно на ищцовото АД сумата 14 29.52 евро, главница, формирана от неплатени лизингови вноски за периода 10.12.2008 год. – 27.04.2009 год. по договор за лизинг № 85202 от 10.09.2008 год., а [фирма]- в ликвидация да заплати самостоятелно сумите: 13 126.23 евро – компенсаторна договорна неустойка за разваляне сключения финансов лизинг и 5 179.88 евро, обезщетение за забавено плащане на лизингови вноски за периода 28.04.2009 год. – 10. 05. 2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, анализирайки отново правилността на изводите на въззивния съд и възпроизвеждайки оплакванията си за неправилност на въззивното решение, въведени с касационната жалба, касаторите сочат като значим за изхода на делото разрешения от въззивната инстанция процесуалноправен въпрос” ”От кога настъпва преклузия за приемане на възражението за изтекла погасителна давност?”; По отношение на същия поддържат едновременно всички селективни основания по чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, като твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС обосновават с постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС : № 3/ 06. 02. 2012 год., по гр.д.№ 189 / 2011 год. на І г.о.; № 111 от 08.09.2010 год., по т.д.№ 1068/2009 год. на І т.о. и № 163 от 17.01.2012 год., по т. д. № 965/2010 год. на І т.о..
Ответната по касационното жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но е недоказано приложното поле на касационното обжалване.
За да прецени като неоснователно защитното правопогасяващо възражение на [фирма]- в ликвидация за изтекла кратка погасителна давност по отношение на заявените при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване искови претенции по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД , решаващият състав на Великотърновският апелативен съд е приел, че направеното от името на този ответник възражение за давност е извън срока за отговор на първоначалната и на допълнителна искови молби и е преклудирано, съгласно разпоредбата на чл.370 ГПК. Изводът на въззивния съд, че срокът по чл.367, ал.1 ГПК за въвеждане на правопогасяващо възражение за давност на ответника – ЮЛ не е спазен е изграден след съпоставка на датата, на която препис от постъпилата в канцеларията на ГОС на 31.05.2012 год. искова молба е редовно връчена на същия с тези на смъртта на представляващия СД съдружник – б.ж. на [населено място] – Д. Д. Г. – 20.05.2012 год., според у -ние на [община] № 1637/23.05.2012 год. и на вписване на съдружника К. С. Г. – законен наследник на последния, за ликвидатор на същото – 26.09.2012 год.. Решаващите аргументи на състава на въззивната инстанция, че в случая смъртта на представляващия ответното търговско дружество съдружник,предхождаща предявяването на иска, не би могла да представлява особено непредвидимо обстоятелство, възпрепятстващо настъпване на правните последици от преклузията по чл. 370 ГПК са обосновани с характера на назначаване и вписване по партидата на търговеца на ликвидатора му в лицето на съдружника Г. и с началния момент, от който чрез последния са могли надлежно да бъдат заявени от името на представляваното ЮЛ съответните доказателствени искания и възражения, вкл. за настъпила погасителна давност по отношение спорните вземания за неустойка и за обезщетение за забава.
Обстоятелството, че на проведеното, след датата на вписване съдружника Г. за ликвидатор, съдебно заседание по делото на 29.11.2012 год. редовно призованият ответник [фирма]- в ликвидация нито е бил представляван, нито въобще е заявил е становище по иска, а учредената представителна власт на адв. Банкова, според представено към същата дата пълномощно, е единствено от другия ответник, но в личното му качеството на страна в процеса, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва незаявяване на възражение за давност в законоустановените срокове от името на ЮЛ- търговец да е по причина, намираща се извън проявеното от последното, чрез пълномощника му, процесуално бездействие.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, относими към поставения от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос на процесуалното право, позволяват да се приеме, че същият отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е единствено аргуминтирано.
Възприетото от въззивния съд разрешение, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.367, ал.1 ГПК, респ. срока за допълнителен отговор, като по отношение на заявените след този срок възражения, вкл. за погасяване по давност на спорните вземания настъпват разпоредените от чл.370 ГПК правни последици, са в пълно съгласие както с цитираните, относими към поставения правен въпрос, решения на ВКС: № 163/2012 год., по т.д.№ 965/ 2010 год. на І т.о. и № 3/ 2012 год., по гр.д.№ 189/2011 год. на І г.о., така и със задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/ 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до създадената от законодателя в чл.370 ГПК процесуална възможност тези възражения да бъдат въведени за първи път и в по- късен от горепосочения момент, вкл. пред въззивната инстанция, на която касаторите се позовават, то уредена като изключение в процесуалния закон същата е допустима само при наличие на изрично посочените предпоставки – особени непредвидими обстоятелства.
Несъмнено е, че за да са релевантни, последните следва обективно да са възпрепятствали страната да осъществи съответното процесуално действие в указания в процесуалния закон срок, както е приел и Великотърновският апелативен съд.
Обосноваността на преценката на въззивната инстанция, обаче, че смъртта на съдружника, управител на [фирма]- в ликвидация, е без значение за настъпилата преклузия по чл.370 ГПК, която всъщност касаторите оспорват, е относима към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт и не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че за да има правно значение и да не може да се обвърже с произтичащите правни последици от преклузията по чл.370 ГПК твърдяното от касаторите непредвидимо обстоятелство, трябва да е в причинна връзка с пропускане на срока по чл.367 ГПК, каквито доказателства в случая, предвид датата на неговото настъпване, датата на исковата молба и момента до който е ТД – ответник, чрез вписания по партидата си ликвидатор е могло надлежно да заяви възражението си за давност, отсъстват.
Всички останали доводи, доколкото нямат правната характеристика на конкретно формулиран от касаторите правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, а в същността си представляват оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт, не подлежат на обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски и предвид изхода на делото в касационната инстанция настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите – арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 231 от 02.08.2013 год. по т.д.№ 124 / 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: