2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 05.07. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 426 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на К. Т. М. срещу определение от 09.05.2012 г. по гр. дело № 487/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е спряно изпълнението на решение от 09.03.2010 г. по гр. дело № 1705/2007 г. на Софийския градски съд и решение № 117/20.01.2011 г. по гр. дело № 473/2010 г. на Софийския апелативен съд.
В частната жалба се излагат доводи за процесуална допустимост на същата, както и оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба С. С. Б., в отговора си излага доводи и съображения за недопустимост на частната жалба, както и – при условията на евентуалност – за неоснователност на същата.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във. вр. с ал. 1 от ГПК, срещу определенията на ВКС могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваното определение, което е постановено на основание и по реда на чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 282, ал. 2 от ГПК, очевидно не прегражда хода на съдебно производство, то не е и от категорията определения, изрично посочени в закона, които подлежат на обжалване. В този смисъл е и установената практика на ВКС, намерила израз и в посочените от ответника по частната жалба, определение № 233/11.05.2010 г. по ч. гр. дело № 97/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и определение № 75/02.02.2009 г. по ч. т. дело № 51/2009 г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; в същия смисъл е и последният абзац от мотивите към т. 13 от тълкувателно решение (ТР) № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Обжалваното определение не е такова по допускане на обезпечение на иск (още по-малко на „иск за отмяна на въззивно съдебно решение”), нито е такова по жалба срещу допуснато обезпечение, както напълно неоснователно се поддържа в частната жалба. Поради това в случая не намират приложение, както разпоредбите на чл. 396 от ГПК, така и т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, на които – също неоснователно – се позовава частният жалбоподател, обосновавайки процесуалната допустимост на частната си жалба и обжалваемостта – според него – на атакуваното определение пред петчленен състав на ВКС.
Предвид горното, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. Т. М. срещу определението от 09.05.2012 г., постановено по гр. дело № 487/2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 426/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.