О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 07.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1801/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. В. А. и М. В. А. чрез техния пълномощник адв. М. М., срещу въззивно решение № 6538 от 22.10.2018 г. по в.гр.д. № 12 211/2017 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че с решението по извършване на съдебната делба въззивният съд изменил квотите на съделителите, като по този начин е облагодетелствал ответниците. На следващо място твърдят, че въззивният съд не е изложил мотиви коя от приетите по делото съдебно- технически експертизи кредитира с оглед определяне стойността на дяловете и присъдените суми за уравнение.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е с решението във втората фаза на делбата съдът да пререшава въпроса за квотите на съделителите, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
От ответниците по касация Й. М. У., М. М. М., Р. Б. Г. и К. Б. К. са постъпили отговори на касационната жалба, в които се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 01.08.2016 г. по гр.д. № 1011/1993 г. , с което :
– са отхвърлени предявените от Ю. В. А. и М. В. А. против Ц. М. Р., Й. М. У. и М. М. М. по реда на чл. 286 ГПК претенции по сметки за заплащане на сумата 8 000 лв., представляваща стойността на направени от тях подобрения в делбения имот;
– са отхвърлени предявените от Ю. В. А. и М. В. А. против Й. М. У., Ц. М. Р. и М. М. М. искове с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН;
– на основание чл. 353 ГПК е извършено разпределение на делбените имоти, като в дял на Ю. В. А. и М. В. А. е поставено жилище на втория и тавански етаж с обща застроена площ от 172.50 кв.м, находящи се в жилищната сграда в [населено място], построена в УПИ …. в кв. …. по плана на м. „П.- Б.”, което на втория етаж се състои от две спални, дневна, баня- тоалетна, дрешник, входно антре, тераса и балкон, със застроена площ 100.50 кв.м, а таванския етаж – от 72 кв.м, заедно с югоизточното мазе с площ 17.87 кв.м и северозападно мазе с площ 12.77 кв.м, заедно със 60.69% ид. части от общите части на сградата и от дворното място; в дял на Ц. М. Р. е поставено жилище, находящо се на първия етаж на сградата, заемащо източната й страна, със застроена площ 39.50 кв.м, състоящо се от стая, кухня, баня- тоалетна и входно антре, заедно със североизточното мазе с площ 11.59 кв.м, при общо ползване на коридора на първия етаж заедно с Й. М. У. и М. М. М., заедно с 19.94 % ид. части от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на Й. М. У. и на М. М. М. е поставено жилище на първия етаж на сградата, заемащо западната й част, със застроена площ 38 кв.м, състоящо се от стая, дневна- кухня, баня- тоалетна и входно антре, заедно със западното мазе с площ 12.19 кв.м, при общо ползване на коридора на първия етаж заедно с Ц. М. Р., ведно с 19.37 % ид. части от общите части на сградата и от дворното масто;
– Й. М. У. и М. М. М. са осъдени да заплатят на Ю. В. А. и М. В. А. за уравнение на дела сумата 1 233.33 лв.
-Й. М. У. и М. М. М. са осъдени да заплатят на Ц. М. Р. за уравнение на дела й сумата 1 133.33 лв.
По делото е установено, че с влязло в сила решение от 07.10.1993 г. е допуснато да се извърши съдебна делба между В. М. А., В. М. М. и Ц. М. Р. на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 460 кв.м, съставляващо имот пл.№ …. в кв. …. по плана на [населено място], м.” П.- Б.”, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда и пристройка към първия етаж, при квоти 4/6 ид. части за съделителя В. А. и по 1/6 ид. част за съделителите В. М. и Ц. Р..
Жалбоподателите в настоящото производство са наследници на В. М. А., а ответниците Й. М. У. и М. М. М. – на В. М. М., починали в хода на делото.
По делото са представени одобрени инвестиционни проекти в три варианта за разделяне на жилищната сграда и обособяването в нея на три самостоятелни жилища. Съдът в двете инстанции е приел, че делбата следва да се извърши по вариант І, предвиждащ обособяване на две жилища на първия етаж съответно с площ 39.50 кв.м и 38 кв.м, и жилище на втория и таванския етаж с обща застроена площ 172.50 кв.м. Назначената по делото еднолична съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л П. Я. е определила припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място към всяко едно от жилищата, и пазарната стойност на всеки един от трите дяла. Според вещото лице жилището в източната част на първия етаж със застроена площ 39.50 кв.м, ведно с североизточното мазе с площ 11.59 кв.м и 19.94 % от общите части на сградата и дворното място / Дял І/ има пазарна цена 45 000 лв.; жилището на първия етаж, заемащо западната част, със застроена площ 38 кв.м, ведно с югозападното мазе и 19.37 % ид. части от общите части на сградата и на дворното място/Дял ІІ/, има пазарна стойност 48 500 лв., а жилището на втория етаж и таванския етаж, с обща застроена площ 172.50 кв.м, ведно с югоизточното мазе с площ 17.87 кв.м и северозападното мазе с площ 12.77 кв.м, и 60.69 % ид. части от общите части на сградата и от дворното място /Дял ІІІ/, е с пазарна цена 183 300 лв. Това заключение е оспорено от пълномощника на жалбоподателите и е назначена повторна разширена съдебно- техническа експертиза, според която пазарната стойност на дял І е 57 250 лв., на дял ІІ – 55 950 лв. , а на дял ІІІ- 152 500 лв.
Съобразявайки, че квотите на съделителите, при които е допусната делбата, са различни, както и че новообразуваните дялове се различават по стойност, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, като на всеки от съделителите бъде разпределен реален дял от делбения имот, съобразен с квотите им в съсобствеността и фактическото ползване на имота. По този начин на жалбоподателите, които притежават 4/6 ид. части, е разпределен дял ІІІ, представляващ жилище на втория етаж и таванския етаж, с обща застроена площ 172.50 кв.м. на стойност 183 300 лв., а на останалите съделители, които притежават по 1/6 ид. част, са разпределени новообразуваните жилища на първия етаж, които са приблизително еднакви по площ и стойност. Присъдени са суми за уравнение на дяловете.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателите правен въпрос, тъй като същият не е обуславящ изхода на спора, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Безпротиворечива е съдебната практика, в това число и практиката на ВКС, според която във втората фаза на делбеното производство съдът е обвързан от влязлото в сила решение по допускане на делбата относно това на кои имоти, между кои лица и при какви права е длъжен да я извърши, с която въззивният съд се е съобразил. При пазарна оценка на допуснатия до делба недвижим имот – дворно място и двуетажна жилищна сграда в размер на 276 800 лв., паричната равностойност на квотата на жалбоподателите, определена в решението по допускане на делбата в размер на 4/6 ид. части, възлиза на 184 533.32 лв. На тях съдът е разпределил в дял жилището на втория и таванския етаж, ведно с две избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място, чиято пазарна стойност 183 300 лв. е максимално близо до стойността на квотата им в съсобствеността, като е постановил разликата от 1 233.32 лв. да бъде уравнена парично от съделителите Й. М. и М. М., на които е разпределил реален дял с пазарна стойност, надхвърляща стойността на техния дял.
Тезата на жалбоподателите, според която с решението по извършване на съдебната делба е пререшен въпросът за квотите в съсобствеността по отношение на идеалните части от общите части на сградата и от дворното място, не се подкрепя от данните по делото. Тя се основава на просто аритметично изчисление /превръщане на 4/6 ид. части в проценти/, без да е съобразено, че обособяването на три самостоятелни жилища от допусната до делба двуетажна жилищна сграда и разпределянето им между съделителите по реда на чл. 353 ГПК има за последица възникване на етажна собственост, при която земята има статут на обща част, и дяловете на отделните собственици върху нея и останалите общи части на сградата/ чл. 38 ЗС/ са пропорционални на стойността на притежаваните от етажните собственици самостоятелни обекти, съобразно правилото на чл. 40, ал.1 и ал.3 ЗС, приложимо и при делбата.
В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са поставени въпроси, касаещи произнасянето на въззивния съд по исковете с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН и по претенциите по сметки по чл. 286 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6538 от 22.10.2018 г. по в.гр.д. № 12 211/2017 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: