О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 22.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 154 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. К. чрез адвокат Б срещу решение № 401/28.10.2009 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ по т.д. № 614/2009 г., с което е оставено в сила уважително решение на Варненски районен съд /ВРС/ по иск на „Г” О. срещу касатора по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 4107.24 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на обжалваното решение със съдебна практиката, която прилага.
Противната страна – „Г” О. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване в касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВРС е сезиран с иск по чл.92, ал.1 ЗЗД срещу касатора. Претендира се договорена неустойка за неизпълнение на задължение по договор за посредничество за продажба на недвижим имот. Касаторът К. е договорил с „Г” О. , последният да извърши продажба на собствен на касатора недвижим имот, а възложителят К. се задължил да заплати неустойка ако извърши сделка с процесния имот в договорния срок без посредничеството на „Г” О. , като договорът за посредничество е с 3-месечен срок. Неустойката е уговорена в т.11 от договора, като процент – 5% от обявената в договора за посредничество продажна цена на имота. ВРС е уважил иска, а ВОС е оставил в сила решението му. ВОС е приел, че К. е извършил продажба на имота не чрез „Г” О. един месец след сключване на договора за посредничество, което е в нарушение на договора за посредничество и обуславя дължимост на договорената неустойка по т.11 от договора. ВОС е приел за неоснователни възраженията на ответника, сега касатор, че неустоечната клауза е нищожна като нарушаваща принципа на справедливостта и добрите нрави. Приел е, че уговореният размер на неустойката е фиксиран към момента на сключване на договора, не надвишава значително размера на предвидената в договора комисионна и не може да се квалифицира като прекомерен. Прието е, че страните са обективирали постигнато между тях съгласие, посредническият договор е за сравнително кратък срок – 3 месеца и уговорената неустойка за неразпореждане с процесния имот без посредничеството на „Г” О. в този срок не лишава възложителя да участва свободно в гражданския оборот. Прието е още, че се касае за облигационно правоотношение, за което не е необходимо и съгласието на другия съпруг- съсобственик на имота, а обстоятелството, че посредническият договор не е подписан от управителят на „Г” О. е ирелевантно, доколкото е приложима разпоредбата на чл.301 ТЗ за ищеца, очевидно потвърдил, сключената правна сделка за дружеството при предявен иск по неустоечната клауза от същата.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280, ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК на приетото от ВОС относно липсата на нищожност на неустоечната клауза като противоречаща на добрите нрави. Само с оглед неформулиране на въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК няма основание за допускане на касационната жалба. Доводите на касатора за неправилност на приетото относно направените от него възражения за нищожност на клаузата могат да бъдат преценявани след допускане на касационно обжалване, но не са основание за такова, доколкото законът разграничава двата вида основания – по чл.280, ал.1 ГПК и по чл.281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Следва да се посочи още, че дали една неустоечна клауза е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД вр. чл.92, ал.1 ЗЗД е въпрос на конкретна преценка с оглед сключения между страните договор, каквато преценка е извършена в случая и от ВОС – в този смисъл и т.3 от ТР № 1/2009 г. на ОС на ТК на ВКС.
Не е налице и противоречие между приетото от ВОС и приложената съдебна практика – допълнителен критерий по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма идентичност в казусите, предмет на приложената съдебна практика и настоящото решение.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ВОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 401/ 28.10.2009 г. на Варненски окръжен съд по т.д. № 614/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.