5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
С., 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2791 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по съвместната касационна жалба с вх. № 2611 от 11.ІV.2013 г. на старозагорското [фирма], М. К. М. и С. М. М. – последните двама от гр. , подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от АК-, против решение № 120 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 5.ІІІ.2013 г., постановено по т. д. № 1510/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 224/8.VІ.2012 г. на Старозагорския ОС по т. д. № 176/2011 г. С последното, по предявен от [фирма]-С. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във вр чл. 422, ал. 1 ГПК, е било признато за установено, че настоящите трима касатори, заедно със старозагорското [фирма], му дължат солидарно по един запис на заповед от 7.ХІ.2007 г. сума в размер на 41 088.72 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т.т. 3 и 9, предл. 1-во ГПК /5.VІІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и друга сума – в размер общо на 63 436.47 евро и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от същата дата на подаване на второто заявление по чл. 417, т.т. 3 и 9, предл. 1-во ГПК и до окончателното й изплащане по други четири записа на заповед, от които първият, издаден също на 7.ХІ.2007 г. за сума в размер на 41 088.72 евро, а останалите три, издадени на датата 28 юни 2007 г., за сумите 4 272.93 евро, 9 037.41 евро и отново 9 037.41 евро.
Оплакванията на тримата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който от дължимите на [фирма]-С. суми да бъдели изключени начислените неустойки за забава по чл. 12 от процесните два договора за финансов лизинг, както и „да се приспадне” стойността на върнатите обратно на лизингодателя три светодиодни дисплея, предмет на осъщественото ползване, като в резултат на тримата касатори да се присъдят разноски – съразмерно на отхвърлената част от установителната претенция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тримата касатори обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.; в ТР № 544/29.V.2006 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т.д. № 31/2006 г.; в ТР № 378/18.V.2006 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т.д. № 315/2005 г.; в. ТР № 460/24.VІІІ.2006 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1056/2005 г.; в ТР № 140/20.ІІІ.2006 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 408/2005 г., по следните два правни въпроса:
1./ „Относно нищожността на неустойките и противоречието им с добрите нрави”; 2./ „За прихващането, което заявено чрез възражение при условията на евентуалност поражда действие от влизане на решението в сила, защото една тогава вземането става ликвидно и съответно има възможност за компенсиране с друго вземане”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, претендирайки за потвърждаването му: „като действително, правилно и обосновано”.
Ответното по касация [фирма]-гр. Ст. З. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на старозагорското [фирма], М. К. М. и С. М. М. /последните двама от гр. Ст. З./ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи положителния установителен иск на [фирма]-С. с правно основание по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че изпълнението на процесните два договора за финансов лизинг от 2007 г., сключени между ищцовото лизингово д-во и лизингополучателя [фирма], е било обезпечено не само с уговорените в тях неустоечни клаузи /по чл. 12/ за забава, относими към съответния погасителен план, но също и посредством петте записа на заповед /чл. 11.4/, издател по които е бил посоченият по-горе старозагорски търговец, а авалисти: [фирма]-гр. Ст. З., М. К. М. и С. М. М. – последните двама от същия град. Въз основа на надлежно установеното по делото обстоятелство, че не са били изплатени погасителните вноски по финансовия лизинг с поредни номера от № 15 до № 32 /вкл./, е бил изграден решаващия правен извод на въззивния съд, че сумите по двата записа на заповед от датата 7.ХІ.2007 г., т.е. 2 х 41 088.72 евро = 82 177.44 евро, „покриват тези неплатени лизингови вноски с настъпил падеж, изчислени до датата на депозиране на молбите за издаването на заповеди за незабавно изпълнение, ведно с неустойката за забава върху всяка една от тях”. Изрично е било прието в мотивите към атакуваното въззивно решение, че базата, върху която са изчислява процесната неустойка за забава е просрочената сума, а размерът от 0.3% подневно върху нея, нито представлява уговорка в противоречие с добрите нрави, нито може да има за свой резултат неоснователното обогатяване на лизингодателя ищец за сметка на лизингополучателя, като издател на записите на заповед, респ. на авалистите по тях.
Изложеното обуславя извод, че произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение по първия от двата релевирани в изложението на касаторите два правни въпроса не само не противоречи, но е и в точно съответствие с т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 15.VІ.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., където е разяснено, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е всяка клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се прави за всеки конкретен случай „към момента на сключване на договора”. Останалите цитирани в изложението на касаторите решения нямат характера на „тълкувателни” и не само предхождат посоченото тълкувателно решение на ОСТК на ВКС, на и са били постановени при действието на отменения процесуален закон. Ето защо те не са задължителна практика на ВКС, но дори разгледани на плоскостта на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, те не са от естество да обосноват допустимост на касационното обжалване при наличието на горецитираното ТР на ОСТК на ВКС. Що се отнася до втория релевиран в изложението към жалбата „въпрос”, той е неясно и неточно формулиран, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 5.ІІІ.2013 г., постановено по т. д. № 1510/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2791 по описа за 2013 г.