4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 21.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 1636/2014 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „И. България” З. от [населено място] срещу протоколно определение от 31.03.2014 г. по гр. д. № 4588/2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател и третото лице [фирма] за прекратяване на основание чл.111 КЗ на производството спрямо „И. България” З. и за конституиране като ответник по делото на [фирма], както и алтернативно поддържаното искане за конституиране на [фирма] като трето-лице помагач на „И. България” З. и за заместването му като ответник по делото от [фирма], с негово съгласие и със съгласието на насрещната страна- ищцата Г. М., като се прекрати производството по делото спрямо „И. България” З.. АД.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение като неправилно по съображения, че разпоредбата на чл.226, ал.2 ГПК е специална по отношение на чл.218 ГПК и в нея е уредена хипотеза, при която вследствие на прехвърлянето на спорното право е налице приемство в процеса чрез заместване на една от страните по висящия процес с друга страна, която продължава процеса, като е обвързана от положението, в което той се е намирал в деня на заместването. Поддържа се, че това правоприемство може да настъпи във всяка фаза на рвисящия исков процес.
Ответникът по частната жалба Г. П. М. не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 4588/2013 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивната жалба на Г. П. М. срещу решение на Софийски градски съд по гр. д. № 11676/2010 г., с което частично е уважен предявения от нея иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу „И. България” З. за сумата от 10 000 лв., като за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен.
На 04.11.2013г. пред Софийски градски съд е постъпила молба от [фирма] и „И. България” З. с искане първото дружество да замести второто в процеса поради извършено прехвърляне на застрахователния портфейл съгласно чл. 111, ал. 3 КЗ. На второ място е заявено евентуално искане на основание чл. 226 ГПК за встъпване на [фирма] като трето лице помагач на „И. България” З., а при дадено съгласие от ищеца за заместване на „И. България” З. от [фирма] като ответник в процеса. Към молбата е приложен договор от 29.08.2013 г., сключен на основание чл. 108 КЗ, по силата на който „И. България” З. прехвърля на [фирма] застрахователния си портфейл. Договорът е влязъл в сила на 02.10.2013г. когато е издадено решение на Комисията за финансов надзор за разрешаване на прехвърлянето.
С обжалваното протоколно определение от 31.03.2014 г., Софийски апелативен съд е оставил молбата без уважение, въпреки липсата на възражение от ищцата срещу искането за заместване, евентуално встъпване. Приел е, че прехвърлянето на застрахователния портфейл от ответника в полза на молителя [фирма] не представлява универсално правоприемство и не може да доведе до исканото заместване по право, както и че възможността за встъпване, респ. привличане или за заместване пред въззивния съд се е преклудирала, тъй като тези действия са допустими само в първоинстанционното производство.
Определение е частично неправилно.
Процесуалното приемство, изразяващо се в заместване на страна по висящ процес в процесуалното й правоотношение със съда от друго лице, е два вида – законно и доброволно. Разликата между тях се изразява в това, че докато при законното процесуално приемство заместването на страна по делото от приемника настъпва по право, при доброволното процесуално приемство е необходимо съгласие за това на страните и приемника.
По правило частното материално приемство, настъпило по време на висящ процес, е свързано с доброволното процесуално приемство, тъй като целта на закона е да се предотвратят негативни за насрещната страна процесуални последици, произтичащи от прехвърлянето по време на процеса на спорното материално право/задължение. Предвид така очертаната цел на закона, разпоредбите на чл.226 ГПК за доброволното процесуално приемство не намират приложение, когато за прехвърлянето на спорното право/задължение е необходим акт на държавен орган, тъй като в очертаната хипотеза не са застрашени интересите на противната страна в процеса. В този случай, осъществилото се частно материално приемство по време на висящността на процеса не води до доброволно, а до законно процесуално приемство, последиците от което следа да бъдат зачетени от съда, независимо от това, пред коя инстанция то е настъпило. В горната насока е и досегашната практика на ВКС /решение № 34/ 01.04.2003г. по гр.д. № 247/2002г. на петчленен състав на ВКС/, според която, макар, че по принцип законното процесуално приемство е съпроводено с универсално материалноправно приемство, то е възможно и при частно приемство, когато последното се дължи на държавен акт и сключен и одобрен въз основа на него договор за покупка по чл.93 и чл.94 ЗБ /отм./ на обявената в несъстоятелност банка.
Съгласно чл.111, ал.1 КЗ договорът между застрахователите за прехвърляне на застрахователния портфейл по чл.108, ал.1 КЗ проявява действието си след издаване на писмено разрешение за това от заместник – председателя на КФН, като прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори, без да е необходимо съгласие за това на застрахованите лица. Правилото на чл.110, ал.2 КЗ е неприложимо за възникналото преди прехвърляне на портфейла пряко право по чл.226, ал.1 КЗ, за което е от значение наличието на застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на застрахователното събитие, като упражняването от застрахования на потестативното право по чл.110, ал.2 КЗ за прекратяване на застрахователния договор с поемащия застраховател в един по-късен момент, имащо действие занапред, не рефлектира върху прякото право на увреденото от деликта лице.
При прехвърляне на застрахователния портфейл по време на висящността на иска по чл.226, ал.1 КЗ, какъвто е и настоящият случай, е налице частно материално приемство, настъпило във връзка с акт на държавен орган, поради което поемащият застраховател замества по право прехвърлящия застраховател, без да е необходимо съгласие за това на страните по делото и приемника.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение в частта, в която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за прекратяване на основание чл.111 КЗ на производството спрямо „И. България” З. и за конституиране като ответник по исковете на [фирма] е неправилно и следва да се отмени, като се зачете настъпилото законно процесуално приемство на страната на ответника по исковете по чл.226, ал.1 КЗ. Законното процесуално приемство изключва възможността, както за доброволно процесуално приемство спрямо същата страна, така и за участие на лицето, заместило главна страна в процеса, като подпомагаща страна. С оглед на това, частната жалба в частта, в която се обжалва оставянето без уважение на молбата за заместване на прехвърлящия застраховател въз основа на доброволно процесуално приемство, съответно за конституирането като трето лице помагач на поемащия застраховател, [фирма] се явява неоснователна, поради което в тази му част определението следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 31.03.2014 г. по гр. д. № 4588/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на „И. България” З. и третото лице [фирма] за прекратяване на основание чл.111 КЗ на производството спрямо „И. България” З. и за конституиране като ответник по исковете на [фирма], като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА като страна по гр. д. № 4588/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав [фирма] на мястото на „И. България” З. и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на „И. България” З..
ПОТВЪРЖДАВА определението от 31.03.2014 г. по гр. д. № 4588/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав , в частта, с която са оставени без уважение молбите на „И. България” З. за заместването му като ответник по исковете от [фирма], с негово съгласие и със съгласието на насрещната страна – ищцата Г. П. М. при прекратяване на производството по делото спрямо „И. България” З., съответно за конституиране като трето лице помагач на ответната страна на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: