О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 24,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №452/10 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „И” О. – гр. С. срещу определение №265 от 09.04.10г. по ч.т.д.198/10г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната жалба на „И” О. – гр. С. срещу определение от 04.12.2009г. по ч.гр.д.7412/2009г. на Софийски градски съд. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че искането на жалбоподателя за отмяна по реда на чл.321ГПК / отм./на допуснато с определение от 19.08.2004г. обезпечение на бъдещ иск, с оглед молбата, с която е образувано обезпечителното производство, подадена на 19.08.2004г. при действието на ГПК / 1952г./,предполага приложимост на т.6 ТРОСГК на ВКС №1/2001г.,като са изложени и подробни мотиви относно това, че постановените в това производство съдебни актове подлежат на двуинстанционен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т.о. е образувано по частна касационна жалба на „ И. К. ” О. – гр. С. срещу определение по ч. гр.д. 7412/09г. на СГС, за оставяне без уважение частната жалба на дружеството – жалбоподател срещу определение по гр.д. 000767/04г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на обезпечението допуснато с определение на 19.08.2004г. по реда на чл.321 ГПК. При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, ІІ т.о. е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба, с оглед разрешенията дадени с т. 6 ТРОСГК № 1 /2001г. на ВКС на РБ, които са задължителни както за съдилищата, така и за страните в процеса. Правилно е преценен и съдопроизводствения ред, по който следва да бъде квалифицирано висящото производство във връзка с изричната разпоредба пар. 2, ал.4 ПЗР ГПК, който императивно определя приложимостта на ГПК /отм./ спрямо обезпечителни производства, образувани по молби постъпили в съда до 01.03.2008г. Правно необосновано е подробно изложеното от жалбоподателя разбиране за това, че искането по чл.321 ГПК / отм./ съставлява различно производство от това по допускане на обезпечението и цитираната разпоредба е неотносима към него. Основната функция на обезпечителното производство е чрез налагане на обезпечителни мерки да охрани интереса на ищеца по бъдещ иск или във висящ процес, с оглед реализиране на правата му по съдебно потвърденото материално право. И тъй като замяната или отмяната на обезпечителните мерки е имплицитно съдържаща се част от реализиране на правата по обезпечението, то исканията за това са част от обезпечителния процес, а съдебното разглеждане на тези искания са гаранция за това, че ищецът няма да бъде лишен от обезпечителна защита преждевременно.
Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА определение №265 от 09.04.10г. по ч.т.д.198/10г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: