О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
Гр.София, 24.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2692/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кремък“ ЕООД Стара З. срещу Решение № 131/16 май 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 19/2017 г. по описа на същия съд, с което е обезсилено Решение № 233/25 юли 2016 г. по т.д.№ 298/2011 г. на Старозагорския окръжен съд на основание чл.270 ал.1 пр.1 ГПК във вр.чл.231, ал.1 ГПК и е прекратено производството по предявените от касатора „Кремък“ ЕООД против „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД частични искове, както следва: за сумата 28760 лв. – част от обезщетение за пропуснати ползи, цялото от 30 100 лв. и за сумата 645 380 лв. – част от обезщетение за неполучена печалба в резултат на разваляне на договор за охрана № 8696/17 април 2008 г., цялото 674 240 лв. ведно със законната лихва върху двете суми от завеждане на делото до окончателното плащане на сумите. С първоинстанционното решение от 25 юли 2016 г. по т.д.№ 298/2011 г. на Старозагорския ОС предявените частични искове са уважен със законните последици. В жалбата на „Кремък“ ЕООД се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора процесуалноправни въпроси по приложението на чл.253 ГПК.
Ответникът по касация „Т. М. ИЗТОК 2“ [населено място], Община Раднево, изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Пловдивския АС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство е постановено от Старозагорския ОС определение за спиране на същото по общо съгласие на страните в открито сз на 25.09.2013 г. по молба на ищеца и изразено съгласие за спиране от ответното дружество. Определението е постановено в присъствието на процесуални представители на страните и е влязло в сила поради необжалването му от тях. В шестмесечния срок по чл.231 ал.1 ГПК не е поискано възобновяване на производството. На 13 юни 2014 г. е подадена молба от ответната страна за прекратяването му. По свой почин Старозагорският окръжен съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определението за спиране като е приел, че основанието за спиране е висящ преюдициален спор по молба за отмяна на влязло в сила решение, а не взаимно съгласие на страните и е коригирал грешката, посочвайки чл.229 т. 4 ГПК вместо чл.229 т. 1 ГПК в диспозитива на поправеното определение. ПАС е оставил без разглеждане частната жалба срещу възобновяването на производството с определение по ч.т.д.№ 955/2014 г. от 29 август 2014 г., подадена от „ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2“ ЕАД и е отменил определението на ОС Ст.З. от 17 юни 2014 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на протоколно определение за спиране на производството от 25.09.2013 г.
С определение от 28 май 2015 г. е прекратено производството по т.д.№ 298/2011 г. на Старозагорския ОС на основание чл.231 ал.1 ГПК. Същото е отменено с въззивно определение на Пловдивския АС по ч.т.д.№ 447/2015 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд по съображения за неяснота досежно основанието за спиране на делото, довела до неяснота за процесуалните права и задължения на страните. Макар в мотивите на определението за спиране да са посочени две основания – по т.1 и по т. 4 на чл.229 ГПК, диспозитивът му съдържа само едно основание – общо съгласие на страните, както и последиците от спиране на производството по чл.229 т.1 ГПК – необходимост да се поиска възобновяване в законоустановения шестмесечен срок от спирането, за да се избегне нежелано прекратяване на производството при пропускане на преклузивния срок. Представители на двете страни са присъствали на проведеното открито съдебно заседание, запознати са с указанията на съда за последиците от бездействието в шестмесечен срок и не са обжалвали определението, нито са поискали възобновяване на производството в законния шестмесечен срок от влизането му в сила. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел действията на Старозагорския ОС и постановеното от него решение за недопустими, позовавайки се на разпоредбата на чл.231 ал.1 ГПК. С оглед ясния диспозитив на определението за спиране е приел за неоснователен довода на въззивника за липса на яснота относно процесуалните права и задължения на страните, произтичащи от спирането. В мотивите на обжалваното въззивно решение не е обсъждано постановеното от първоинстанционния съд определение № 1066 от 7 август 2015 г. за изменение по реда на чл.253 ГПК основанието за спиране на производството в определението от 25.9.2013 г. и възобновяването му поради отпадане на пречките за движението му на основание чл.230 ал.1 ГПК – приключване на производството пред ВКС по молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския АС по в.т.д.№ 1120/2010 г.
Въззивният съд не е обсъждал формулирания в изложението въпрос по т.1 – допустимо ли е да се изменя по реда на чл.253 ГПК определение за спиране на производството от постановилия го съд когато са налице предпоставките за това. Некоректно е твърдението на касатора, че според постановилия обжалваното решение съдебен състав не е допустимо влязло в сила определение за спиране на производството по чл.229 ал.1 ГПК да бъде отменено от постановилия го съд. От изразеното становище в съобразителната част на въззивното решение, че ищецът е имал възможност да обжалва определението за спиране, не може да се изведе липса на друга процесуална възможност за иницииране на проверка, респ. за неоттегляемост на подлежащото на самостоятелен инстанционен контрол определение за спиране на производството.
Не е обуславящ изхода на спора по конкретното дело и вторият въпрос в изложението – евентуална грешка в правната квалификация на основанието за спиране на производството може ли да обоснове изменение по реда на чл.253 ГПК на определението за спиране по чл.229 ал.1 т.1 ГПК от постановилия го съд при висящо исково производство. Този въпрос също въобще не е обсъждан от въззивния съд, чийто акт се основава пряко на последиците по чл.231 ал.1 ГПК, произтичащи от определение за спиране по взаимно съгласие, и незаявено искане за възобновяването на спряното по общо съгласие на страните производство в рамките на преклузивния шестмесечен срок от спирането. В обжалваното решение не е обсъдено определението на първоинстанционния съд по чл.253 ГПК и неговата валидност.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни селективни основания за достъп до касация.
Независимо от горното касаторът не представя влезли в сила решения, установяващи съществуването на противоречива практика по приложението на чл.253 ГПК и противоречиви разрешения на двата изведени процесуални въпроса от различни съдилища.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 131/16 май 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 19/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Кремък“ ЕООД [населено място] да заплати на „Т. М. ИЗТОК 2“ [населено място], Община Раднево, сумата 13511,52 лв, представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: