О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 25.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 427 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 5691 от 16.06.2011г. подадена от Дияна Х. К. против определение № 184 от 03.05.2011г. по гр.д.№ 395/2010г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против въззивно определение № 2340/23.07.2010г. по ч. гр.д.№ 1409/2010г. на Варненски окръжен съд по чл. 344, ал.2 от действащия ГПК за определяне начин на ползване на съсобствените имоти и присъждане на обезщетение до приключване на делбеното производство.
Навеждат се оплаквания за нарушение на процесуалните правила, свързани с обжалваемост на определенията, с които се разрешава самостоятелен въпрос в производство, съпътстващ исковото.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че определението по чл. 344, ал.2 от ГПК, постановено от окръжния съд като възивна инстанция не подлежи на касационно обжалване, тъй като това определение не е преграждащо, не създава сила на присъдено нещо и има временен характер до приключване на делбата. Съдът е приел, че в този случай е приложима т.6 от ТР № 1/2000 г., постановено на 17.07.2001г., тъй като нормата е същата.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби против прекратителни определения /т.1/ и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие /т.2/ Определението по чл. 344, ал.2 от ГПК подлежи на двуинстанционен контрол, защото не отговаря на тези две изисквания. То не е прекратително. С него се разпределя ползването на делбените имоти между съделителите, или се определя обезщетение, което някой от тях трябва да заплаща на други, но само до приключване на делбата, т.е. това разрешение има временен характер. То не разрешава по същество материално правен въпрос, свързан с предмета на спора, защото въпросът за начина на ползване на имотите или за дължимото обезщетение дори в рамките на продължителността на делбеното производство, може да бъде изменено от съда, който го е постановил. Производството по чл. 344, ал.2 от ГПК може да се развие само в рамките на делбата, т.е. то не е самостоятелно производство. Извън делбата, въпроса за начина на разпределение на съсобствените имоти, или за получаване на обезщетение може да се разреши в исково производство, т.е. производството по чл. 344, ал.2 от ГПК има факултативен характер.
По изложените съображения, нормата на чл. 274, ал.3 т.2 от ГПК не намира приложение към определенията по чл. 344, ал.2 от ГПК, постановени от съдилищата, като въззивна инстанция. Разрешението, дадено в т.6 от ТР № 1/2000г. от 17.07.2001г.че тези определения подлежат само на двуинстанционен контрол е приложимо и при действието на новия ГПК. Затова обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 184 от 03.05.2011г. по гр.д.№ 395/2010г. на Върховен касационен съд, І-во гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: