1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
[населено място] 26.04. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1035 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. А. и С. Б. А., двамата от[населено място], общ.П., против решението от 12.03.2010г., постановено по гр.д. №2626/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 24.07.2009г. по гр.д.№543/2008г. на П. окръжен съд, за уважаване на искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД срещу А. К. А. и С. Б. А. за отнемане в полза на държавата на посочено в искането имущество на ответниците.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД срещу А. К. А. и С. Б. А. за отнемане в полза на държавата на посочено в искането имущество на ответниците, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, в общ размер 68 279,17лв.
Неоснователни са доводите на касатора, че въпросът за началния момент за предявяване на искането по чл.28 от ЗИПДОППД е разрешен противоречиво с въззивното решение и с приложените определение №122 от 13.02.2009г. по ч.гр.д.№84/2009г. на ВКС и определение №35 от 29.01.2009г. по ч.гр.д.№25/2009г. на ВКС. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., ОСГК и ОСТК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПКV
Въззивният съд не е кредитирал ангажираните от ищците доказателства /споразумение, разписка и запис на заповед/ за получени от тях суми от трети лица, по съображения, че не са представени доказателства, доказващи достоверността на датите на тези документи.
Касаторът неоснователно сочи, че това разрешение е в противоречие с решение №1097 от 11.12.2008г. по гр.д.№4961/2007г. на ВКС,Vг.о., с което е разрешен друг въпрос – въпросът за валидността на саморъчното завещание. Неоснователно е позоваването на определение №323 от 27.05.2009г. по ч.т.д.№263/2009г., с което е допуснато събиране на доказателства във връзка с оспорване по чл.154, ал.1 от ГПК/отм./. Разрешението, дадено с въззивното решение е в съответствие с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 87 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 369/2009 г. на ВКС, I. г.о., с което е прието, че държавата, чрез участващия в специалното производство по ЗОПДИППД свой орган, не може да бъде изключвана от кръга трети лица, спрямо които достоверността на датата в частен писмен договор подлежи на доказване, по аргумент за липса на интерес от противопоставяне на правния резултат от материализираната в документа сделка. Този интерес за държавата е изведен законодателно чрез основанието по чл. 3, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД и правото да релевира източниците на доходи на ответника не само предвид формалната им законност, а и с оглед действителността им. Поради това, че в случая не е приложим общия ред на оспорване по чл.154 от ГПК/отм./, а този по чл.145, ал.1 от ГПК/отм./ не е относим към конкретното дело релевираният от касаторите въпрос: дали е необходимо изрично откриване на процедура по оспорване наистинността на документ по чл.154 от ГПК/отм./, чието разрешаване касаторите считат, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Относно въпроса за проверявания период бланкетно се сочи от касаторите наличие на противоречива съдебна практика, но не се сочат и представят конкретни влезли в законна сила съдебни актове. Представено е определение №103 от 11.12.2006г. по ч.гр.д.№195/2006г. на БАС, за което няма данни да е влязло в законна сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите са изложили доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.03.2010г., постановено по гр.д. №2626/2009г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: