О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 503
София, 26.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2122/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Д., [населено място], подадена чрез пълномощника й адв.К. Н. срещу въззивно решение № 760 от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 4705/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 7415 от 06.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 13203/2012 г. от Софийски градски съд, 1 ГО., 18 състав в частта за отхвърляне на предявения срещу ЗД [фирма], [населено място] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.07.2012 г. ПТП за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон -чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано със селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, като същевременно се поддържа, че при определяне на размера на неимуществените вреди решението е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Развити са и доводи, че въззивното решение не е съобразено с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 500 000 лв. при две или повече пострадали лица.
Ответникът по касация ЗД [фирма] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено телесно увреждане, вследствие на ПТП, настъпило на 20.07.2012 г. Решаващият състав след преценка на събраните по делото доказателства приел, че като пряка последица от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактури на лявата ключица и левия долен крайник, които са наложили три оперативни интервенции, поставяне на помощни метални средства за укрепване на костите, провокирали са относително дълъг възстановителен период, съпроводен с интензивни болки и страдания, ограничение на придвижването и на възможностите за самостоятелно обслужване, необходимостта от използване на чужда помощ. Изложено е, че според заключението на медицинската експертиза болките й са продължили около 5 месеца, през първите 2 от които са били интензивни и ищцата не е могла да извършва действия с горния ляв крайник поради гипсирането му /имобилизиране/, а поради това не е могла да се движи и с патерици и е била на постелен режим. Прието е за установено освен това, че макар и да е стабилизирано, здравословното състояние на ищцата се характеризира все още със слаби отклонения в обхвата на движение на двата леви крайника, както и предстоящото оперативно отстраняване на част от остеосинтезите, с оглед на което счел за занижено определеното от първоинстанционния съд обезщетение, като го завишил от 35 000 на 50 000 лв. и потвърдил решението му в отхвърлителната му част за разликата до 80 000 лв.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос, но вместо това навежда оплаквания за неспазване критериите за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Сочи, че въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед наличието на задължителна тълкувателна практика по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост /чл.52 ЗЗД/ – ППВС 4/68 и липсата на противоречие на обжалваното решение със същата, то не е налице основание за допускане до касация по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК /в този смисъл: ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2010 г./
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 760 от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 4705/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: