3
определение по гр.д.№ 4008 по описа за 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 26.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4008 описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280,ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Злати М. З. срещу решение № 70 от 11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 28 от 2014 г., с което е потвърдено решение № 556 от 18.12.2013 г. по гр.д.№ 1219 от 2013 г. на Силистренския районен съд за извършване разпределение на ползването на съсобственото между Злати М. З. и Г. Г. К. дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 66425.500.2425 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на Изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място], [улица]-113 с площ от 708 кв.м. по вариант- приложение № 7 към приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.арх.А. Айдемирска, находящ се на лист 69 от делото на районния съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практиката на ВКС /решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр.д.№ 727 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 856 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 3285 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните посочени в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и доуточнени от съда правни въпроси: 1. Може ли при разпределение на ползването на съсобствено дворно място по реда на чл.32, ал.2 от ЗС съдът да не се съобрази с фактическото положение, а да предвиди бъдещи промени в имота /в случая- провеждането на предвидения по ПУП-ПРЗ тупик/ и 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение постановяването на решение при неизяснена фактическа обстановка. Освен това, според касатора, поради липсата на съдебна практика, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е при разпределение на ползването да се определи за ползване на някой от съсобствениците част от имота, към която няма подход откъм улица, а само откъм фактически съществуващо празно пространство, неотговарящо на изискванията за [улица]. Следва ли при разпределението на ползването на съсобствен имот да се отчита какви са отношенията между съсобствениците и могат ли лошите им отношения да се квалифицират като вид неудобство за определяне на общи за ползване части от съсобствения имот.
В писмен отговор от 24.06.2014 г. ответникът Г. Г. К. със съгласието на майка си М. П. П. оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанциония съд за разпределение на ползването на съсобствено на страните дворно място по приложение № 7 от заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че искът е допустим и основателен, тъй като страните са съсобственици на имота и след извършеното между тях разпределение на ползването с решение № 159 от 05.04.2005 г. по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд са настъпили нови обстоятелства, които обосновават необходимостта от извършване на ново разпределение: след влизане в сила на решението по гр.д.№ 1248 от 2004 г. са влезли в сила нова кадастрална карта на [населено място] и нов регулационен план на града, според който съсобственият на страните парцел вече бил с по-малка площ /708 кв.м./ спрямо площта на УПИ IV в кв.286, който е бил разпределен за ползване с предходното решение /879 кв.м./. Съдът е приел, че следва да бъде извършено такова разпределение на ползването на съсобственото място, при което съсобствениците не си пречат при упражняване на правата си или тези пречки са възможно по-малки. Счел е, че възприетият от първоинстанционния съд вариант за разпределение е най-удачен, тъй като осигурявал достъп на страните до изградените в мястото 4 сгради, бил съобразен с правата на страните в съсобствеността и с взаимоотношенията им, като осигурявал спокойно и безконфликтно служене с общата вещ. Приел е и че липсата на положен асфалт от към [улица], от която според предложеният от вещото лице вариант на разпределение се осигурява достъп на ищеца до съсобственото място, не означава, че регулацията, предвиждаща изграждането на тупик, осигуряващ този достъп, не била приложена, щом регулационният план бил влязъл в сила. Поради осигурения на ищеца достъп до имота от към [улица], на същия не следвало да бъде осигуряван достъп и от към [улица], тъй като това би създало значително неудобство.
Съществува вероятност горепосоченото решение да е недопустимо, поради следното: Когато има влязло в сила съдебно решение за разпределение на ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ново разпределение на ползването е допустимо, само ако впоследствие са настъпили нови обстоятелства, които са довели до промяна площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на отделните съсобственици, поради което постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността. Както бе посочено и по-горе, по настоящото дело, в обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл.32, ал.2 от ЗС е допустим /а и съответно, че постановеното по този иск съдебно решение е допустимо/, тъй като след извършеното между съсобствениците разпределение на ползването с решение № 159 от 05.04.2005 г. по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд са настъпили нови обстоятелства, които обосновават необходимостта от извършване на ново разпределение: влезли са в сила нова кадастрална карта на [населено място] и нов регулационен план на града, според който съсобственият на страните парцел вече бил с по-малка площ- 708 кв.м. вместо 879 кв.м. От събраните по делото доказателствата /и по-специално от заключението на експертизата/, обаче не се установява след влизане в сила на решение по гр.д.№ 1248 от 2004 г. в границите и площта на съсобствения имот да са настъпили промени: с решението по гр.д.№ 1248 от 2004 г. на Силистренския районен съд е било разпределено ползването на УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 с площ от 879 кв.м., действително след постановяване на това решение е бил приет нов регулационен план, утвърден със заповед № 53 от 16.01.2006 г., но този план не предвижда промяна на площта и границите на съществуващия УПИ IV-2425, 2919, 2920, 2426 /в този смисъл е изложеното в заключението на вещото лице /лист 54 от делото на РС/ и скица-приложение № 2 към това заключение /лист 61 от делото на РС/. Не са събрани доказателства след влизане в сила на регулационния план от 2006 г. да е бил приеман друг нов регулационен план, променящ границите и площта на горепосочения УПИ. Приемането на кадастрална карта на града, в която са били заснети отделните имоти, включени в горепосочения УПИ, не води до промяна на границите, площта и собствеността на този УПИ.
Тъй като се касае до съмнение относно допустимостта на постановеното въззивно решение, с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно от съда по въпроса: допустимо ли е съдебно решение за разпределение на ползване по реда на чл.32, ал.2 от ЗС при наличие на влязло в сила предходно съдебно решение за разпределение на ползването, ако след влизане в сила на това решение е приет нов регулационен план и кадастрална карта, в които обаче границите и площта на разпределения вече имот не са променени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 11.04.2014 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 28 от 2014 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Злати М. З. да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.