2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 28.10. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5830/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определение от 07.03.2013 г. по гр. д. № 2491/2013 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определението от 10.10.2012 г. по гр. д. № 2204/2011 г. на Софийския районен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството по делото.
Ответниците по частната касационна жалба Прокуратурата на Република България, В. Т. В. и държавата не са взели становища.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивното определение е постановено по иск за парично вземане в размер на 2 000 лева, предявен от ищеца Н. М. Н. /сега жалбоподател/ като частичен от пълния размер на иска от 800 000 лева.
От изложеното следва, че Върховният касационен съд е сезиран с частна касационна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лв. Това е така, защото частичният иск е самостоятелен иск за такъв размер на претендираното парично вземане, какъвто е определен от ищеца и за който той търси защита. Затова и при преценката по допустимост на касационното обжалване меродавна е цената на частичния иск, а не на пълния размер на паричното вземане, както това е прието и в т. 1 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 274, ал. 4 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени определенията по тези дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В разглеждания случай решението по частичния иск за парично вземане в размер на 2 000 лева не би подлежало на касационно обжалване, поради което същият режим следва да се приложи и относно определението за прекратяване на делото поради неизпъление на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовности на исковата молба.
В обобщение, частната касационна жалба има за предмет определение на въззивен съд, което не подлежи на касационен контрол и като недопустима тя следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от Н. М. Н. от [населено място], срещу определението от 07.03.2013 г. по гр. д. № 2491/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5830/2013 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: