О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 503
София, 03.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 7358/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Закри З. И. против решение №101/11.07.2013 год., постановено по в. гр.д. № 171/2013 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №27/18.03.2013 год. по гр.д. №533/2012 год. на Исперихския РС в частта, в която родителските права върху малолетното дете Г. З. З. са предоставени на майката С. Г. И., на бащата е определен режим на лични отношения с детето – да го вижда и взема при себе си през почивните дни всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото , несъвпадащ с годишния отпуск на майката , и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Г. И. чрез адв. Н. В. от [населено място] счита, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Претендира заплащането на разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос , който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , както и че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Тези правни въпроси обаче не формулирани. Въпросът на „на кого от родителите да се продоставят родителските права по отношение на родено от брака дете след прекратяването на този брак” няма характер на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК в посочения смисъл. На практика това е предметът на съдебното производство за разрешаване на спора за предоставяне на родителските права. С оглед на това не се налага обсъждането дали по този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с ППВС №1/1974 год. Независимо от това следва да се посочи, че при постановяване на решението съдът е съобразил постановките на цитираното ППВС №1/1974 год., които понасатоящем са залегнали в закона / чл. 59 СК/ като при решаване на спора за родителските права е обсъдил обстоятелствата, касаещи интересите на малолетното дете.
В основната част от изложението вместо правни въпроси, касаторът е развил оплаквания, които са относими към правилността на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в евентуално производство по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация, направените разноски в размер на 100 лв.адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №101/11.07.2013 год., постановено по в. гр.д. № 171/2013 год. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Закри З. И. от [населено място],общ. И., обл. Р., да заплати на С. Г. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: