О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр.София, 04.11.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1578 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 09.05.2008г. по гр.д. № 71 / 2008г., с което Апелативен съд Б. , като е потвърдил определение от 17.04.2008г. по гр.д. № 215/2008г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлил молба на В. А. Д. за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу „БМ” О. по чл.109 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на строителство” на сграда в УПИ * в кв.63 по плана на Б.
Жалбоподателят – В. А. Д. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, като го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде допуснато исканото обезпечение.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С молба от 14.04.2008г. В. Д. е поискал да се допусне обезпечение по бъдещия му иск с правно основание чл.109 ЗС, който той ще предяви срещу „БМ” О. , като бъде спряно строителство на сграда в УПИ * в кв.63 по плана на Б. С определение от 17.04.2008г. по гр.д. № 215/2008г. Бургаски окръжен съд, е отхвърлил молбата, с обжалваното определение същото е потвърдено, по съображения, че исканата обезпечителна мярка не е подходяща о смисъла на чл.397, ал.1 т.3 ГПК, тъй като строителство може да бъде спряно само от съответните органи по административен ред, но не и от съда.
Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба на 14.05.2008г. частният жалбоподател е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за допускане на обезпечение на бъдещ иск е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се разрешава по същество производство по допускане обезпечение на бъдещ иск, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая с обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за допустимостта на исканото обезпечение, с оглед характера на исканата обезпечителна мярка като такава, която се явява „подходяща” по смисъла на чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос обаче е разрешен от него в съответствие с трайната практика на ВКС, която дава определение на понятието подходяща мярка, като такава ограничителна мярка, която законът е предоставил в компетентност на граждански съд и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните правила, визирани в ГПК, а не в административни закони – запор, възбрана, спиране на съдебното изпълнение и др. подобни. „Спирането на строителство” е извадено от компетентността на гражданския съд и съобразно разпоредбите на ЗУТ е предоставено в правомощията на административен орган, който не може да бъде задължен да действа с разпореждане на граждански съд. В практиката си ВКС приема, че не може да се търси обезпечение на бъдещ граждански иск от административен орган. Временната защита на застрашени субективни права трябва да е по характера си такава, че да може да бъде дадена от този компетентен по материя съд, пред който ще бъде предявено искането за тяхната окончателна защита – в случая по реда на гражданското съдопроизводство.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното определение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение относно характера на исканата като обезпечение мярка като „неподходяща” влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика в подкрепяща изводите на въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на определение от 09.05.2008г. по гр.д. № 71 / 2008г., с което Апелативен съд Б. , като е потвърдил определение от 17.04.2008г. по гр.д. № 215/2008г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлил молба на В. А. Д. за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу „БМ” О. по чл.109 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на строителство” на сграда в УПИ * в кв.63 по плана на Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: