2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 04.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1295/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
З. Б. от[населено място] е подал касационна жалба срещу въззивно решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3276/2009 г. и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Е. Б. от[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касация, както и, че жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд, с решение от 5. 5. 2010 г. по гр. д. № 3276/2009 г. е оставил в сила решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1187/2009 г., с което е отхвърлен иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от З. Б. срещу Е. Б. за сумата 14 616 лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода от 19. 3. 2002 г. до 13. 6. 2007 г.. Въззивният съд е приел, че ответницата е ползвала съсобствения на страните имот – апартамент в[населено място], заедно с пълнолетното им дете, като е предоставила обективна възможност на ищеца да ползва жилището – осигурила му е достъп и той е разполагал с ключ за входната врата, но по своя воля не се е възползвал от тази възможност и е проявил пълна незаинтересованост да ползва имота.
Искането на жалбоподателя за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдението, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС във връзка с конкретния случай на делото – общият имот е жилище, придобито по време на брак като съпружеска имуществена общност, прекратена при развод и трансформирана в обикновена съсобственост, като с решението за прекратяване на брака, жилището е предоставена на съпругата – противоречи на съдебната практика
Искането за допускане на касационно обжалване е необосновано.
Решението на спора или основният извод на съда за отхвърляне на иска е обусловен от констатацията му, че ищецът е имал възможност да ползва съсобствения апартамент, която възможност му е предоставена от ответницата, но той е бездействал и не е упражнил правото си на ползване на част от жилището. Не е налице противоречива съдебна практика по този въпрос. Неприложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй-като не е налице задължителна практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателна решения, която да е в обратен смисъл. Напротев, с ТР № 129/30. 6. 1986 г. ОСГК на ВС е прието, че няма право на обезщетение този съсобственик, който отказва да приеме предоставената му възможност да ползва общата вещ.
Не е налице и противоречиво разрешаване на въпроса от различните съдилища – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложеното от жалбоподателя решение от 27. 11. 2002 г. по гр. д. № 2119/2001 г. на ВКС, ІV г. о. се отнася до друг случай, с конкретна фактология и не може да се разглежда като противоречиво разрешение. Същевременно, представеното от ответницата решение от 20. 3. 2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, І г. о. е основано на принципа, възприет от съда по настоящото дело – обезщетение за ползване на съсобствен имот се дължи само когато ползващият съсобственик е лишил другия съсобственик от това ползване. Това разрешение представлява точно прилагане на закона, тъй-като хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС изрично посочва като предпоставка за възникване на правото на обезщетение, претендиращият съсобственик да е лишен от възможността да ползва общата вещ. Доказателствените изводи на въззивния съд по настоящото дело са за липса на тази предпоставка, което логично е обусловила констатацията му за неоснователност на претенцията на ищеца. Въпросите за обосноваността на тези изводи, за формирането им в съответствие с процесуалните правила не могат да бъдат преценявани в производството за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5. 5. 2010 г. по гр. д. № 3276/2009 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА З. Н. Б. да заплати на Е. К. Б. сумата 1000 /хиляда/ лева разноски по делото за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: