О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 07.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1934/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. М. чрез неговия пълномощник адв. Д. Ч. срещу въззивно решение № 60 от 21.03.2019 г. по в.гр.д. № 107/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е формулирал няколко правни въпроса, за които поддържа да са обусловили изхода на спора и да осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Относно приложението на чл. 266, ал.1 ГПК. 2/ Относно приложението на чл. 22 ГПК. 3/ Относно приложението на чл. 64 ЗС .
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация И. М. А. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 233 от 20.12.2018 г. по гр.д. № 639/2018 г. на Районен съд – Тетевен, и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 64 ЗС е определена частта от УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], необходима за достъп и ползване на построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м, собственост на И. М. А. и Д. Р. А., която част е с площ 192 кв.м, обозначена с червен цвят на скицата – вариант І към заключението на вещите лица инж. Ж. Й. и арх. Цв. К., която скица, приподписана от съда е неразделна част от решението.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че жалбоподателят П. А. М. е собственик на УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място] и на построената в тази имот двуетажна жилищна сграда, която попада в южната му част, откъм улицата. И. М. А. и Д. Р. А. се легитимират като собственици на двуетажната жилищна сграда, построена в северната част на урегулирания поземлен имот. Тази сграда е масивна, с два отделни входа за първия и за втория етаж. Поради значителната денивелация на терена първият етаж е полувкопан от юг. Входът за него е от изток на ниво терен, а входът за втория етаж – от юг. Южният вход е разположен на около 90 см над терена и до него се стига по няколко външни стъпала. Към втория етаж е построена тераса с площ от около 16 кв.м, която заема югоизточния ъгъл на сградата. На източната фасада на къщата, след входа за първия етаж, е изграден навес с дървена конструкция, едноскатен покрив и площ 3.60 кв.м.
Назначената по делото комплексна съдебно – техническа експертиза е предложила четири варианта за определяне на прилежащ терен по чл. 64 ЗС, необходим за достъп и ползване на сградата- суперфициарна собственост. И четирите варианта предвиждат достъпът откъм улицата да се осъществява по пешеходен тротоар с широчина 1.50 м. , както и прилежаща площ около сградата, необходима за ползването й. Варианти І и ІІІ предвиждат достъпът от улицата да се осъществява по пътека в западната страна на имота до регулационната граница с УПИ …., а варианти ІІ и VІ- от пътека в източната част до регулационната граница с УПИ …., ….
Първоинстанционният съд е възприел вариант ІІ, като се е мотивирал с това, че той предвижда най – малка площ за ползване от суперфициарните собственици, като същевременно им осигурява директен достъп до входа на жилищната им сграда.
Въззивният съд е възприел като законосъобразен вариант І, като приел, че единствено той дава достъп до етажите на сградата с пешеходен тротоар с широчина 1.50 м, докато всички останали варианти намаляват тази широчина и не отговарят на нормативно установените изисквания. На следващо място е приел, че с оглед изострените отношения между страните, този вариант осигурява достъп откъм западната страна, далеч от входа за жилищната сграда на жалбоподателя, който е от изток, и по този начин ще се препятства възникването на конфликти между тях. Приел е, че в западната част на имота се намира и водопроводна шахта, която обслужва жилищната сграда на суперфициарните собственици, и съобразно вариант І тя ще остане в определената им за ползване площ.
Значението на процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 266, ал.1 ГПК за изхода на делото се обосновава с обстоятелството, че в нарушение на тази разпоредба във въззивната инстанция са приети писмени доказателства, представени с въззивната жалба на И. М. А. и Д. Р. А., установяващи, че отношенията между страните са влошени. Доколкото обаче това обстоятелство не е било спорно по делото /твърдения в същия смисъл са изложени още с исковата молба и се потвърждават от подадения от П. М. отговор на въззивната жалба/, поставеният въпрос не се явява обуславящ изхода на делото и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Не осъществява предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и вторият въпрос, свързан с приложението на чл. 22 ГПК, тъй като тази разпоредба не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата. Основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК е „съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност“. Това основание е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото, в каквато насока по настоящото дело не се установяват данни.
По третия въпрос, свързан с приложението на чл. 64 ЗС, е налице трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, израз на която са и цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове- решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 2734/2008 г. на ІІ г.о. и решентие № 300 от 07.05.2009 г. по гр.д. № 30/2008 г. на І го., която приема, че собствениците на постройка в чужд имот могат да ползват само такава част от дворното място, която им е необходима за достъп до сградата и за нейното обслужване, и която в минимална степен ограничава правата на собственика на терена. Доколкото в случая въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора, че вариант І нарушава целостта на имота му и ограничава достъпа до северната част от дворното място, както и че предвижда преминаване през пътека с широчина 0.77 см непосредствено пред входа на сградата на ищците, което също създава предпоставки за конфликти, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по този въпрос.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 21.03.2019 г. по в.гр.д. № 107/2019 г. на Окръжен съд- Ловеч.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: