О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр.София, 06.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 183/2009 година
Производството е по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. И. от гр. С. подадена чрез а. Р от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 342/28.11.2008 г. постановено по гр.д. № 1171/2008 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 37 състав от 17.01.2008 г. по гр.д. № 4006/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. М. от гр. С. иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8256 лева, въззивният съд е осъдил ответницата – касатор да заплати 6353.37 лева, представляващи мораторна лихва за забавено плащане за периода от 23.02.2004 год. до 25.12.2006 год. на главницата от 17791.16 лева, присъдена с решение № 50/25.02.2003 г. по гр.д. № 2356/2002 год. на Софийски апелативен съд, като отхвърля иска за разликата му до предявения размер от 8256 лева, както и за периода от 16.05.2003 год. До 23.02.2004 год. като неоснователен.
В касационната жалба с правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че в противоречие с нормативната уредба и установената съдебна практика въззивният съд е приравнил обезщетението по чл.86 ЗЗД на неустойка по чл.92 ЗЗД, като не е отчетена правната същност на лихвите по чл.86 ЗЗД, които според касатора са компенсаторни, а не мораторни. Неправилно е бил изчислен и началния момент на давностния срок по отношение на вземането по чл.86 ЗЗД, който в случая следва да се счита от деня на възникване на задължението – т.е. от датата на настъпване на вредата по повод кражбата на процесния автомобил, а не от датата на съдебното решение, с което е присъдена неговата равностойност, представляваща главницата, върху която се присъжда обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД както е приел въззивния съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като в изложението се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос относно началния момент на приложимата давност по чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както и противоречиво разрешаване на посочения материално правен въпрос от съдилищата съгласно приложени 17 броя решения на различни състави на ВКС, решение № 30/05.04.2002 г. по гр.д. № 7/2002 г. на АС – Бургас и решение от 20.09.2004 г. по гр.д. № 4887/2003 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба Д. М. М. от гр. С. чрез процесуалния си представител а. Д. Б. от САК поддържа становище, че не са налице снования за допускане на касацинонно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания, доводите на страните и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или прцесуален въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционнто отхвърлително решение, въззивният съд е решил спора по същество, като е уважил предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД и е съдил ответницата – касатор да заплати обезщетение за забавено плащане на присъдената главница с решение № 50/25.02.2003 г. по гр.д. № 2356/2002 г. на САС в размер на сумата 16 101.16 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за влог по чл.250 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД, както и 1690 лева разноски. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че вземането е останало изискуемо от момента на влизане в сила на съдебното решение, но с оглед направеното от ответника възражение за изтекла давност, съдът е уважил частично претенцията за мораторна лихва, като е присъдил дължимите лихви само в рамките на тригодишния давностен срок преди предявяване на иска – т.е. за периода от 23.02.2004 г. до 25.12.2006 г. – датата на изплащането на сумата по главницата.
С оглед данните по делото и изложението в касационната жалба поставеният материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора е началният момент на приложимата давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие с разпоредбите на чл.114, ал.1, чл.84, чл.119 ЗЗД и постоянната съдебна практика, според която вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяването на главното вземане. В тази връзка давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и се погасява с изтичането на определения в чл.111, б.”в” ЗЗД тригодишен срок. В случая началния момент на давността е датата на влизане в сила на съдебното решение на САС относно присъдената главница, от който момент вземането за обезщетение за вреди на договорно основание е станало изискуемо. Лихви са дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до погасяването на главното задължение. С оглед на това, ако искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за мораторни лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В този смисъл е решение № 24/17.02.2009 г. по т.д. № 574/2008 г. на първо отделение на Търговска колегия на ВКС постановено при действието на новия ГПК – в сила от 01.03.2008 г. Цитираното решение на ВКС представлява задължителна съдебна практика по поставения материално правен въпрос, поради което не следва да се обсъждат представените от жалбоподателя решения, съдържащи по негово твърдение различно разрешаване на изложения въпрос.
Неоснователно е поддържаното в касационната жалба становище, че по отношение началото на давностния срок за процесните мораторни лихви следва да намери приложение разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, тъй като произхода на главното задължение е обезщетение за непозволено увреждане и лихви следва да се начисляват от датата на увреждането. Както вече беше изложено сумата по главницата е присъдена с влязло в сила съдебно решение и представлява обезщетение за вреди на договорно основание, а не на деликтно основание. Дадената от съда правна квалификация досежно претенцията за главницата в така постановеното решение не може да бъде изменяна с последващ съдебен акт, освен по пътя на инстанционния контрол, който в случая е изчерпан.
С оглед на всичко изложено дотук искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, и т.2 ГПК е неоснователно, поради което на основание чл.288 ГПК състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав № 342/28.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1171/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/ИВ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: