5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
[населено място], 12.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1411/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №375/17.02.2017г. по т.д.№4892/16г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №30/27.07.2016г. по гр.д.№17/2015г. на Кюстендилски окръжен съд,с което на основание чл.135 ал.1 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищеца [фирма] сключеният между [фирма] и Р.“О. договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.11.12г.,обективиран в нотариален акт №148,т.III, д.№434/12г. по описа на нотариус Б. А. с рег.№325 на НК на РБ,с р-н на действие РС [населено място].
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, поради нарушение на съществени процесуални правила,необоснованост и материална незаконосъобразност.
Ответникът [фирма] не е депозирал отговор на касационната жалба.
Ответникът [фирма] е оспорил наличието на предпоставки за допускането на касационното обжалване на въззивното решение, а по същество е изложил доводи за неоснователност на релевираните основания за отмяна.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция ПАС е приел за установено,че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД – наличие на действително и непогасено по давност вземане на ищеца срещу първия ответник, сключена от последния възмездна сделка със собствено му недвижимо имущество , с която се увреждат правата на кредитора и знание у длъжника за това.Позовавайки се и на задължителна съдебна практика, постановена от ВКС с решения по чл.290 ГПК въззивният съд е обосновал извода си за увреждащ характер на възмездната сделка по отчуждаване на недвижими имоти , произтичащ от намаляването на имуществото на длъжника и от потенциалната възможност към момента на осъществяване на принудителното изпълнение на вземането на ищеца получените от сделката потребими вещи – пари да не са налице и следователно да не могат да послужат за удовлетворението на кредитора.В този смисъл е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за липса на увреждане,основани на възмездния характер на договора за покупко-продажба,независимо дали цената е реално платена или не.Като ирелевантни съдът е намерил и обстоятелствата,че ищецът е хирографарен кредитор,а върху недвижимите имоти са били учредени ипотеки за обезпечаване на вземания на трети лица / [фирма] и ТБ [фирма]/ , произтичащи от договори за кредит,тъй като съгласно нормата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечаване на неговите кредитори.Предвид възмездния характер на сделката съдът е обсъдил и обстоятелствата,касаещи наличието на допълнителната предпоставка на чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД – знание за увреждането у приобретателя по сделката.Съобразил е отново задължителната съдебна практика,приемаща като възможно доказването на този факт да се осъществи и с косвени доказателства и,че за да се приеме за налично знанието е достатъчно на третото лице да са му известни обстоятелствата,от които произтича вземането на кредитора.Последното съдът е намерил за установено с факта на вписването на наложени в полза на кредитора-ищец в хода на изпълнителното производство възбрани върху недвижимите имоти,доколкото това вписване има оповестителен ефект, прави вписаните обстоятелства публични и предполага,че третите лица знаят за вписания акт и неговото съдържание. Допълнителни аргументи за знанието съдът е извел от събраните свидетелски показания,които по косвен път установяват водени с представители на купувача преговори две години преди сключването на сделката,включително с банките, извършвани от потенциалния купувач предварителни справки относно състоянието и тежестите върху имотите.
В писменото си изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК касаторът твърди произнасяне на въззивния съд по въпроса „Е ли увреден кредитор от правна сделка по отчуждаване на недвижим имот от страна на длъжника му,извършена след възникване на задължението на този длъжник към същия кредитор,ако цената,съставляваща престация на приобретателя на имота, е на разположение на кредитора за неговото удовлетворяване и същата надвишава размера на вземането?“ в противоречие със задължителна съдебна практика – р.№48/21.02.14г. по гр.д.№4321/13г. на ВКС , четвърто г.о.
Под т.4.4 от изложението е поставен въпросът „Е ли увреден кредитор от правна сделка по отчуждаване на недвижим имот от страна на длъжника му,извършена след възникване на задължението на този длъжник към същия кредитор,ако , поради наличието на непогасени задължения на неговия длъжник към трети лица,обезпечени с договорна ипотека върху същия недвижим имот,предхождаща вземането на кредитора,цената от продажбата на атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД сделка ще постъпи по привилегия в полза на ипотекарния кредитор,а не на ищеца,предявил иска по чл.135 ЗЗД?“. Допускането на обжалването по този въпрос се обосновава с необходимост от „преодоляване на констатираната нормена празнота“,която да урежда подобен род правоотношения.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Първият от поставените въпроси не осъществява нито общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК , нито допълнителния такъв по т.1 на същия член. Същият е изведен от твърдение на касатора,направено в изложението за осъществена при сделката „трансформация на един вид субективно имуществено право в друг вид такова – от право на собственост върху недвижим имот – в право на вземане на парична сума по банков депозит“.Подобно твърдение,освен че не е правено в хода на производството,е и фактически невярно,доколкото нито с договора за покупко-продажба е уговорено цената да бъде платена чрез внасянето й по банкова депозитна сметка на продавача-длъжник, нито такъв факт е реално установен по делото.По посочения въпрос въззивният съд не е формирал решаващ извод,поради което и съобразно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме,че същият няма характер на правен такъв,обуславящ допускане на касационно обжалване при наличие на общата предпоставка за това.Неотносимо към и необосноваващо сочения допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК е цитираното от касатора решение на ВКС,доколкото не е налице идентичност между поставения въпрос и този,по който е допуснато касационното обжалване пред ВКС,както и, тъй като с последното е разрешен спор при различна от настоящата хипотеза.С решението по чл.290 ГПК е прието наличие на увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД в конкретна хипотеза на извършена безвъзмездна сделка с недвижим имот /дарение/,с която е прието,че се е увеличила неплатежоспособността на длъжника. Противно на тълкуването на касатора,решението не съдържа изводи,че е налице увреждане единствено и само в този случай, а не и когато се извършва възмездна трансформация на имущество в пари.
Вторият въпрос се свързва с отказа на съда да съобрази като релевантен за спора факта на съществуващи, учредени в полза на други кредитори /банки/ върху прехвърлените имоти вещни тежести – ипотеки,предшестващи датата на налагането на възбраните и последващата им продажба. Доколкото в решението липсва еднозначен отговор на така формулирания от касатора въпрос,който именно да е обусловил крайния изход на спора пред въззивната инстанция, същият не може да бъде приет като осъществяващ общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Такъв еднозначен отговор и то в целения от касатора смисъл от една страна би противоречал на константната задължителна практика на ВКС, приемаща обективен характер на увреждането към момента на осъществяване на сделката или действието,т.е.,че такова е налице винаги, когато се извършва безвъзмездно или възмездно разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява,като увреждащо кредитора действие може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява. От друга страна следва да бъде съобразено и това,че последователността и степента на удовлетворяване на кредиторите от имота в един последващ положителното решение по чл.135 ЗЗД изпълнителен процес са въпроси,които се разрешават в този процес и зависят от конкретните обстоятелства,тъй като винаги съществува възможност към момента на принудителното изпълнение върху имота ипотекарният кредитор да е частично или напълно удовлетворен по друг начин или цената от публичната продан на имота да е достатъчна да удовлетвори и хирографарните кредитори. Ето защо дори да би бил приет за релевантен, поставеният въпрос не би могъл да обуслови различен правен резултат по спора,доколкото посочените обстоятелства не биха могли да бъдат установени в исковия процес и съобразени в съдебното решение. Касаторът не е посочил с коя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1,2 или 3 ГПК свързва поставения въпрос,нито е обосновал нейната приложимост, съобразно критериите, посочени в ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №375/17.02.2017г. по т.д.№4892/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.