Определение №504 от 12.7.2013 по ч.пр. дело №52/52 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 504

София, 12.07. 2013година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 52/2013 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Ж. от [населено място], срещу определение № 711 от 22.11.2012 г., постановено по ч. т. д. № 676/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на С. И. Ж. против разпореждане от 17.07.2012 г. по ч. т. д. по несъстоятелност № 2074/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без движение частната му жалба срещу определението № 1365/28.06.2012 г. по същото дело. С това определение Софийският апелативен съд оставил без уважение частната жалба на С. Ж. срещу определение от 09.04.2012 г. на СГС, ТО, 5 състав по т. д. № 1997/2012 г., с което е върната молбата му по чл. 625 от ТЗ и е прекратено производството по делото.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението на въззивния съд в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че разпореждането от 17.07.2012 г. по ч. т. д. по несъстоятелност № 2074/2012 г. на Софийски апелативен съд не попада в хипотезите, предвидени в чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което като процесуално недопустима частната жалба е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
Разпорежданията за оставяне без движение на искови молби, частни, въззивни и касационни жалби не попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК. Те са свързани с администрирането на делото, но не преграждат неговото развитие, поради което не се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно не е налице и изрично предвиден от закона инстанционен контрол. От изричната лимитативност в закона на подлежащите на обжалване определения и разпореждания, следва необжалваемост на посочената категория разпореждания. На обжалване би подлежал съдебният акт за връщане на частната жалба поради неотстраняване на недостатъците й, в производството по което ще се упражни едновременно и контрол за законосъобразност на разпореждането за оставяне без движение, като тази проверка ще предхожда преценката дали отстраняването на недостатъците е извършено в законоустановения срок.
Водим от горното Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 711 от 22.11.2012 г., постановено по ч. т. д. № 676/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top