О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 18.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1819/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №165 от 30.05.2016г., постановено по ч.гр..д.№146/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, с което е потвърдено определение №428/12.04.2016г. по т.д.№495/2015г. на Окръжен съд-Бургас.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел, че длъжникът [фирма] е бил правомерно уведомен от цедента [фирма] за извършената на 22.07.2015г. цесия чрез залепяне на съобщение по реда на чл.50 ал.4 ГПК. Отделно се излагат съображения в подкрепа на тезата, че преценката за настъпването на последиците по чл.99 ал.4 ГПК може да бъде направена в исково производство, но не и в изпълнителното производство от частния съдебен изпълнител, както неправилно е посочено в обжалваното определение. Твърди се, че предявеният иск от [фирма] против цесионера [фирма] с правно основание чл.439 ал.1 ГПК е допустим, поради което се претендира – след допускане на касация, отмяната на въззивното определение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос, за които твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно: .„Промяната на титуляра на вземането чрез извършена цесия след влизане в сила на заповедта за изпълнение, рефлектира ли върху дължимостта на вземането от длъжника, с ефект да обоснове допустимост на иска по чл.439 ГПК?”. Касаторът поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата като посочва влязлото в сила решение на Окръжен съд-Ловеч, постановено на 9.02.2015г. в.гр.д.№1/2015г. и влязлото в сила определение №287/22.03.2016г. по в.ч.гр.д.№180/2016г. на Хасковски окръжен съд. Същевременно излага доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното по частната касационна жалба дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 30.05.2016г., въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение от 12.04.2016г., с което е прекратено производството по т.д.№495/2015г. на Окръжен съд-Бургас. В решаващите мотиви на въззивното определение е прието, че предявеният иск от [фирма] против [фирма] с правно основание чл.439 ал.1 ГПК е недопустим, тъй като длъжникът-ищец не навежда основания за недължимост на вземането, касаещи отношения с новия кредитор или настъпили други правопогасяващи факти след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът е стигнал до извода, че поддържаният от ищеца като нов факт по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК, а именно – цесия, сключена на 22.07.2015г. между цедента и кредитор по изпълнителното основание [фирма] и цесионера и ответник по иска [фирма], за която цесия ищецът твърди, че не е бил редовно уведомен, не представлява нововъзникнал и относим за спора факт, обуславящ допустимост на производството по чл.439 ал.1 ГПК. Въззивният състав е посочил, че длъжникът е бил правомерно уведомен по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД от цедента за извършената на 22.07.2015г. цесия, чрез извършено залепяне по реда на чл.50 ал.4 ГПК по адреса на управление на дружеството-длъжник на 7.08.2015г. Според съда цесията е произвела действие по смисъла на чл.99 ал.4 ГПК по отношение на длъжника и нейното действие ще бъде зачетено в изпълнителното производство като плащането на новия кредитор ще има погасителен ефект.
Настоящият касационен състав намира, че поставеният от касатора въпрос е значим за процесуалния спор по см. на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед възможността на касационния съд, посочена в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на за ВКС, ОСГТК, за конкретизиране и уточняване на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, касационният състав формулира въпроса на касатора както следва: „От значение ли е за допустимостта на иска по чл.439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за изпълнение?”.
По отношение на така конкретизирания въпрос е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С влязлото в сила решение /представено с изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/, постановено на 9.02.2015г. по в.гр.д.№1/2015г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е прието, че предявеният иск по чл.439 ал.1 ГПК е допустим, тъй като в исковата молба ищецът е твърдял, че отрича вземането на новия кредитор, поради ненадлежно уведомяване за извършената цесия след влизането в сила за заповедта за изпълнение. Според окръжния съд това твърдение на ищеца обуславя наличието на правен интерес за водене на делото въз основа на твърдян факт, настъпил след влизане в сила заповедта за изпълнение /посочена е разликата между чл.439 ал.1 ГПК и чл.424 ГПК/. В същия смисъл е и влязлото в сила определение №287/22.03.2016г. по в.ч.гр.д.№180/2016г. на Хасковски окръжен съд /представено с изложението към касационната жалба/, в което съдът е изложил съображения за допустимост на иска по чл.439 ал.1 ГПК при твърдение на ищеца в исковата молба, че извършената цесия след влизане на заповедта за изпълнение, няма действие спрямо него, поради нередовното й съобщаване по реда на чл.99 ал.3 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Настоящият състав споделя виждането, изложено в цитираните по-горе влезли в сила актове на Ловешки ОС и на Хасковски ОС за това, че въпросът за действието на цесията по отношение на длъжника по чл.99 ал.4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от цедента по чл.99 ал.3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл.439 ал.1 ГПК. Несъмнено е, че надлежно съобщената и валидно сключена цесия след влизането в сила на заповедта за изпълнение, няма правопогасителен за длъжника ефект, но в случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца за новонастъпил факт, с който той отрича материалното право на взискателя. Въпросът дали цесията има действие или не по чл.99 ал.4 във вр. с чл.99 ал.3 ГПК, ще следва да се реши от сезирания съд в самото исково производство. Настоящият състав изцяло възприема аргументите, посочени в мотивите към определение №52/25.01.2016г. по т.д.№1028/2015г. на ВКС, ІІ т.о, с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото по-горе решение на Ловешки ОС, за това, че при наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника, конституиран като взискател, вземане, предявеният от ищеца иск по чл.439 ГПК се явява допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане като в случая дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.” По посочените съображения отговорът на въпроса, по който се допуска касация е : „От значение за допустимостта на иска по чл.439 ГПК е твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия между първоначалния кредитор и взискателя-ответник, сключена след влизане в сила на изпълнителното основание?”.
По изложените съображения въззивното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска на [фирма] по чл.439 ал.1 ГПК, се явява неправилно и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и първоинстанционното определение като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на [фирма] против [фирма].
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.1 т.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №165 от 30.05.2016г., постановено по ч.гр..д.№146/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в.
ОТМЕНЯ определение №165 от 30.05.2016г., постановено по ч.гр..д.№146/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в. и потвърденото с него определение №428/12.04.2016г. по т.д.№495/2015г. на Окръжен съд-Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№495/2015г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :